Ю Несбё - Жажда

Сякаш го поляха с кофа леденостудена вода. Как, по дяволите, беше узнал? Дали Ула, неиздържала на огромното напрежение и измъчвана от гузна съвест, си бе признала? Или Микаел я бе притиснал до стената и изкопчил от нея истината? И какво да каже в своя защита сега Трюлс?

Той се покашля.

— Тя ме потърси, Микаел. Инициативата за контакта ни беше нейна.

— Ама разбира се, че тя те е потърсила! Такива жени налитат на първия удобен. Но да го получи от теб, най-доверения ми човек, след всичко, което сме преживели заедно!

Трюлс направо не вярваше, че Микаел говори така за своята съпруга и майка на децата му.

— Не можах да ѝ откажа да се видим на раздумка. Не сме имали намерение да се случва нещо повече.

— Но се е случило, нали?

— Нищо нередно не е се е случило, уверявам те.

— Ти на това „нищо“ ли му казваш? Не загряваш ли, че благодарение на теб убиецът е бил в течение какво знаем и какво — не? Колко ти плати тази кучка?

— Колко… — Трюлс премига объркано. Започна да му просветва, че двамата с Микаел говорят за различни неща.

— Не допускам да си снасял на Мона До без пари. Отговори! Познавам те, Трюлс. Не го забравяй.

Трюлс Бернтсен се ухили. Размина му се.

— Нищо нередно не се е случило, уверявам те — повтори.

Микаел се обърна, стовари яростно юмрук върху бюрото и просъска:

— Ти какво? За идиоти ли ни вземаш?

Трюлс наблюдаваше как едрите безцветни петна по лицето на Микаел ту побеляват, ту почервеняват, все едно кръвта ту приижда, ту се оттича. С годините петната от витилиго ставаха повече и Белмановото лице вече приличаше на змия преди смяна на кожата.

— И какво си мислите, че знаете? — Трюлс седна, без да поиска позволение.

Микаел го гледаше изумен. После и той се тръшна на стола си. Вероятно беше забелязал по погледа на Трюлс, че той не се бои, и ако го хвърлят зад борда, ще повлече със себе си Микаел Белман. До дъното.

— Рано-рано тази сутрин Катрине Брат цъфна в кабинета ми, за да ми докладва. След като я бях помолил да те държи под око, тя възложила на един от хората си да ти диша във врата. Явно още тогава са те заподозрели като виновник за изтичането на информация, Трюлс.

— Кой е този полицай, дето ме е следил?

— Брат не назова име, а и аз не съм я питал.

„Ама няма да я попиташ, естествено — репликира го наум Трюлс. Нали трябва да си вържеш гащите и ако ти припари под краката, да си спасиш задника, като заявиш, че нищо не знаеш.“ Трюлс може и да не беше най-големият умник, но не беше и толкова глупав, за колкото го вземаха околните. С течение на времето бе започнал да схваща как разсъждават Микаел и подобните на него по високите етажи.

— Човекът на Брат се оказал много инициативен. Проверил и открил, че през последната седмица с Мона До сте се чували два пъти по телефона.

Полицай, който влиза в ролята на ухо на шефката, замисли се Трюлс. И дори е изискал телефонна разпечатка от телекома. Няма кой друг да е освен Андерш Вюлер. За много хитри се имат, ама и Трюлс не пасе трева.

— За да докаже, че ти си източникът на Мона До, този полицай ѝ се обадил и се представил за Вампириста. Убедил я в истинността на думите си, като ѝ назовал определена подробност, известна само на извършителя и полицията, и я приканил да се обади на информатора си и да свери информацията.

— За блендера ли?

— Признаваш ли си?

— Да, Мона До ми се обади.

— Добре, защото въпросният колега събудил Катрине Брат през нощта и обяснил, че разполага с разпечатка от телекома, според която точно след неговия блъф Мона До звъннала на твоя номер. Ще бъде меко казано много трудно да обясниш този факт, Трюлс.

Бернтсен сви рамене.

— Че какво има да обяснявам. Мона До ми се обади и поиска да потвърдя дали убиецът си е забъркал кървав коктейл в блендера на Ева Долмен. Аз, разбира се, отказах да коментирам и я посъветвах да се обърне към ръководството на следствието. Разговорът ни приключи за десет-двайсет секунди. Това, вярвам, може да се провери и в разпечатката. Навярно Мона До се е усъмнила, че обаждането не е нищо друго, освен опит да разкрият източника ѝ, и е набрала мен, за да ги заблуди.

— Според полицая по-късно журналистката се явила на уреченото място на контейнерния терминал, за да се срещне с Вампириста. Колегата дори я заснел. Следователно някой е потвърдил подадената ѝ засекретена информация и това я е убедило, че е говорила именно с убиеца.

— Възможно е Мона До първо да си е уговорила срещата, а после да се е срещнала лично с източника си и да е получила потвърждение от него. И полицаи, и журналисти са наясно, че вече е съвсем лесно да си набавиш информация кой на кого е звънил и кога.