Ю Несбё - Жажда

Известни вампиристи в историята. Докато се взираше в екрана и чакаше да се появи целият текст на статията, се случи нещо странно. За миг се задъха без видима причина. Вдигна глава. Вратата към баните се хлопна. Мехмет се огледа. В съблекалнята се намираха същите трима мъже като преди малко. Някой беше прекосил помещението и излязъл. Мехмет остави телефона в шкафчето си, заключи, стана и отвори вратата към баните.

Парните котли в съседното помещение боботеха тихо. Хари си погледна часовника. Четири и пет. Наведе стола си назад, сплете пръсти на тила си и се облегна на стената.

— От изчезването на Марте Рюд са изминали шестнайсет часа — изчисли Хари. — Нещо ново?

— Косми — отвърна Бьорн Холм. — Огледната група е открила косми до входната врата на „Скрьодер“. На пръв поглед приличат на космите от белезниците на Валентин Йертсен и са изпратени за анализ. Вероятно е имало борба. Този път убиецът не е почистил с предишната прецизност. Щом няма кръв, да се надяваме, че е отвел Марте Рюд жива.

— Добре де — съгласи се все пак Смит, досега защитавал тезата, че похитената е мъртва. — Има една-едничка възможност да я е оставил жива: ако я използва като дойна крава.

— Какво?! — изуми се Вюлер.

В котелното настъпи мълчание.

— Искаш да кажеш, ако я… изцежда ? — Хари направи гримаса.

— На човешкия организъм му е нужно едно денонощие, за да възстанови един процент от червените кръвни телца — обясни Смит. — В най-благоприятния сценарий това количество ще обуздае жаждата му за известно време. В най-лошия постъпката му ознаменува подновяване на опитите да си възвърне властта и контрола и се очаква отново да погне онези, които са го унижили. Тоест, теб и близките ти, Хари.

— Съпругата ми е под денонощна охрана. Оставих съобщение на сина ни, че вероятно е в опасност.

— Значи е възможно да нападне и мъже? — попита Вюлер.

— Абсолютно — потвърди Смит.

Хари усети как телефонът му вибрира в джоба.

— Ало? — вдигна той.

— Йойстайн съм. Как се приготвя дайкири? Един клиент нещо се нерви, а Мехмет не отговаря.

— Аз откъде да знам? Клиентът не знае ли рецептата?

— Не.

— Слага се ром и лайм. Не си ли чувал за Гугъл?

— Е, как бе! Да не съм идиот! Това е нещо в интернет, нали?

— Пробвай го, може да ти хареса. Затварям. — Хари натисна червената слушалка. — Извинявайте. Друго?

— Разпитах хора, които работят или живеят около „Скрьодер“. Никой не е чул или видял нищо. Странно, като се има предвид колко оживена е улицата.

— Около полунощ, особено в понеделник, понякога не се мярка жива душа — отбеляза Хари. — Но да влачиш жив човек, независимо дали в съзнание, или не, през целия квартал, без никой да те забележи? Абсурд. Единственото обяснение е да е паркирал колата си пред заведението.

— На името на Валентин Йертсен няма регистрирани автомобили. През вчерашния ден нито една фирма не е отдала кола под наем на лице с такова име — докладва резултатите от проверката си Вюлер.

Хари се обърна към него. Младият полицай го изгледа въпросително.

— Давам си сметка, че вероятността да е използвал истинското си име граничи с нула, но въпреки това проверих. Не е ли…?

— Супер е — похвали го Хари. — Разпрати фоторобота до фирмите за коли под наем. Впрочем до „Скрьодер“ има денонощен магазин „Дели де Лука“…

— Присъствах на предобедната оперативка на разследващата група. Прегледали са записите от охранителната камера на магазина. Нищо.

— Добре, Бьорн. Други новини от оперативката?

— В Щатите работят активно за осигуряването на достъп до фейсбук профилите с призовка , вместо със съдебна заповед. Няма да имаме достъп до съдържанието на кореспонденцията, но ще разполагаме с всички IP адреси на подателите и получателите. Вместо месеци, ще отнеме две-три седмици.

Мехмет стоеше пред вратата на харарета — горещата зала. Излизайки от съблекалнята, видя как вратата се хлопва. А мъжа с татуировката го бяха видели именно в харарета . Мехмет не очакваше Валентин да се появи още през първия ден от наблюдателната му мисия. Освен ако не посещава турската баня няколко пъти седмично, разбира се. Тогава защо се колебаеше дали да влезе?

Мехмет преглътна.

Отвори вратата на харарета и пристъпи вътре. Гъстата пара се разнесе, завихри се на облачета, изгуби се през вратата и откри коридора. В този миг Мехмет се вторачи в лицето на мъж, седнал на подиума на пейка точно отсреща. Погледите им се срещнаха. После парата пак задръсти коридора и замъгли лицето.