Ю Несбё - Жажда

Хари отвори вратата и влезе.

Озова се в коридор с ронеща се от стените боя и най-обикновен плот, зад който широкоплещест мъж с тъмна набола брада и анцуг четеше списание. Хари имаше чувството, че е попаднал в боксов комплекс.

— От полицията сме — представи се Вюлер и тикна служебната си значка под носа на мъжа. — Стойте си кротко на мястото и не предупреждавайте никого. За две минути ще приключим.

Хари продължи напред по коридора и видя две врати. На едната пишеше „Съблекалня“, а на другата — „Хамам“. Хари влезе в банята. Чу как Вюлер незабавно го последва.

Наредени един зад друг се простираха три малки басейна и образуваха нещо като продълговат басейн. От дясната страна имаше ниши с лежанки за масаж. Отляво — две стъклени врати — навярно сауни, предположи Хари — и обикновена дървена врата, която, беше запомнил от плана на сградата, водеше в съблекалнята. В най-близкия до Хари басейн двама мъже вдигнаха глави и измериха с поглед новодошлите. Мехмет, седнал на табуретка до стената, се преструваше, че чете от телефона си. Скочи, втурна се към Хари и Вюлер и посочи замъглената стъклена врата с табелка „Харарет“.

— Сам ли е? — прошепна Хари, докато двамата с Вюлер вадеха пистолетите си „Глок 17“. От басейна отзад се чу паническо шляпане.

— Откакто ти звъннах, никой не е влизал или излизал оттам — отвърна Мехмет.

Хари отиде до вратата и се опита да надникне, но непроницаемата бяла пелена не му позволи.

Даде знак на Вюлер да го прикрива. Пое си дъх, но точно преди да влезе, се отказа. Съобрази, че шумът от обувките му ще изостри и бездруго повишената бдителност на Валентин. Та нали в харарета всички влизат боси. Със свободната си ръка Хари изхлузи обувките и чорапите си. Дръпна вратата и пристъпи вътре. Гъстата пара го обви като булчински воал. Ракел. Хари нямаше представа откъде се взе тази мисъл, но я отпъди решително. Зърна самотна фигура върху дървена пейка отпред, после затвори вратата и бялата мъгла отново го обгърна. Мъгла и тишина. Хари затаи дъх и се ослуша за дишането на другия. Дали бе успял да забележи, че влезлият е напълно облечен и държи пистолет? Дали се бе изплашил? Както Аурура се бе изплашила, съзирайки каубойските му ботуши през процепа на тоалетната кабинка?

Хари вдигна пистолета и тръгна към мястото, където бе видял фигурата. Постепенно контурите на седнал мъж се откроиха върху сиво-белия фон. Хари обхвана плътно спусъка с показалец и натисна леко, докато усети съпротивление.

— Полиция — съобщи дрезгаво той. — Не мърдай или ще стрелям.

Връхлетя го нова мисъл. При други обстоятелства би казал „ще стреляме“. Заради чисто психологическия ефект от употребата на множественото число. Така внушаваш на арестанта, че нахълтва цяла ударна група, и увеличаваш шансовете онзи да се предаде веднага. Тогава защо сега употреби единствено число? И понеже явно в момента беше склонен към авторефлексия, се отприщиха още въпроси. Защо лично пое тази операция, вместо да я възложи на спецотряда „Делта“, който действаше в такива случаи? Защо всъщност постави Мехмет като съгледвач и не осведоми никого за предприетата мярка, преди Мехмет да му се обади?

Хари усещаше лекия натиск на спусъка върху показалеца си. Съвсем, съвсем лек натиск.

Двама мъже в помещение без други свидетели.

Кой ще тръгне да оспорва, че Валентин, затрил толкова народ с голи ръце и железни зъби, е нападнал Хари и се е наложило Хари да го гръмне при самоотбрана?

— Вурма! Не стреляй — човекът отпред вдигна ръцете си.

Хари се наведе напред.

Хърбавият мъж беше гол, с оцъклени от ужас очи. Под прошарените косми на гърдите му нямаше и следа от мастило.

— Майка му стара! — извика Катрине Брат и запрати гумичката, която току-що бе взела от бюрото си. Тя се удари в стената точно над главата на Хари Хуле, полусвлякъл се на стола. — Сякаш си нямахме достатъчно ядове, сега ти взе, че наруши кажи-речи всички проклети членове в полицейския правилник плюс два-три закона. Къде ти беше умът !

„При Ракел — отвърна негласно Хари, залюля стола си назад и облегалката се опря в стената. — Мислех за Ракел и за Аурура.“

— Кажи, де!

— Ако има по-бърз начин да хванем Йертсен един ден по-рано, ще спасим един човешки живот, така разсъждавах.

— Не на мене тия, Хари! Адски добре знаеш, че не се прави така. Ако всички действаха според собствените си приумици…