Ю Несбё - Жажда

— Права си, знам. Но знам и друго: ей толкова не ми достигна да пипна Валентин Йертсен. Видял е Мехмет, познал го е, схванал е какво му готвим и се е измъкнал през задната врата, докато Мехмет отскочи да ми се обади от съблекалнята. Знам и още нещо. Ако бяхме заварили Валентин Йертсен в парната зала, вече отдавна щеше да си ми простила и вместо да ми набиваш обръчи, щеше да превъзнасяш колко съм далновиден и изобретателен. Нали в края на краищата това беше причината да сформираш отдел Котелното.

— Наглец! — процеди Катрине и се огледа за подходящ предмет, който да запрати по него, но за щастие отхвърли като възможни „оръжия“ и телбод-машинката, и купчината писма до и от американски съдебни инстанции във връзка с достъпа до фейсбук профилите на жертвите. — Не съм ти давала картбланш да се правиш на екшън герой! Щурмът срещу банята цъфна на заглавните страници на всички интернет издания. Въоръжени полицаи нахълтват в мирна обществена сграда, където се къпят невинни цивилни граждани, и размахват оръжия срещу гол деветдесетгодишен старец. И в крайна сметка нито един арестуван! Това е пълна… — Катрине вдигна ръце и погледна към тавана, все едно предоставяше присъдата на по-висши сили — … аматьорщина!

— Уволнен ли съм?

— Искаш ли да те уволня?

Хари извика Ракел пред мисления си взор. Спяща. Тънките ѝ клепачи потрепват, сякаш изпращат морзови сигнали от страната Кома.

— Да — каза той. Пред погледа му изплува и Аурура, тревогата и болката в очите ѝ, раната, която никога няма да заздравее напълно. — И не. Ти искаш ли да ми биеш шута?

Катрине простена, стана и отиде до прозореца.

— Искам да ударя един шут, но не на теб — отвърна тя с гръб към Хари.

— Мхм.

— Не ми мхм-кай.

— Ще благоволиш ли да поясниш?

— Умирам си да тегля шута на Трюлс Бернтсен.

— Кажи ми кой не си умира.

— Но не защото е непоносим и мързелив, а защото той е изнесъл вътрешна информация към „Ве Ге“.

— И как разбра?

— Андерш Вюлер му заложи капан. Е, той малко се престара. Май има зъб за нещо на Мона До. И така да е, тя не може да ни създаде проблеми, ако действително е платила на обществен служител за сведения. Това, би следвало да знае госпожица До, се нарича корупция и е наказуемо.

— Тогава защо още не си изритала Бернтсен?

— Познай — Катрине се върна зад бюрото си.

— Заради Белман ли?

Катрине запрати един молив към затворената врата.

— Пристига в кабинета ми, сяда където седиш ти в момента и ми заявява, че Бернтсен го убедил в невинността си. Вероятно Вюлер бил говорил с „Ве Ге“ и затова се бил опитал да прехвърли вината върху Бернтсен. Докато не докажем нещо конкретно, било най-добре да не раздухваме гафа, а да се съсредоточим върху залавянето на Валентин. В момента нямало по-важно нещо. После върви, че не се ядосвай!

— Е, по-кротко, де. Навярно Белман е прав. Най-добре да отложиш прането на мръсните дрехи след края на боя в калта.

— Това сега ли ти хрумна, или си го измислил предварително? — изгримасничи Катрине.

Хари извади пакет цигари.

— Като стана дума за изтичане на информация към медиите, вестниците писаха, че и аз съм бил в турската баня. Познали са ме. Това не ме притеснява. Но никой освен моите хора в котелното и ти засега не знае за Мехмет. В името на неговата безопасност те моля да запазим ролята му в тайна.

— Обсъдих въпроса с Белман и той се съгласи — кимна Катрине. — Според него, разчуе ли се, че впрягаме цивилни да вършат нашата работа, съвсем ще я втасаме. Ще изглеждаме напълно безсилни и отчаяни. Белман настоява ролята на Мехмет да не се споменава пред никого дори в разследващата група. И аз смятам да го послушам, макар че Трюлс Бернтсен вече не е част от нея.

— Как така?

Едното ъгълче на устните на Катрине се повдигна.

— Преместих го в отделен кабинет, където да завежда доклади в архива. Доклади по други случаи, не по текущия.

— Значи все пак си намерила начин да го разкараш — Хари лапна една цигара. Телефонът потръпна до бедрото му. Хари го извади. Съобщение от доктор Стефенс. „Приключихме с изследванията. Ракел отново е в 301-ва стая.“ — Ще тръгвам, Катрине.

— Още ли си с нас, Хари?

— Ще си помисля.

Пред Главното полицейско управление Хари изрови запалката си от джоба. Запали си цигарата. Загледа се в минувачите по пешеходната алея. Изглеждаха толкова хармонични, толкова безгрижни. В това Хари съзираше нещо извънредно обезпокоително. Къде, дявол да го вземе, беше този проклетник? Къде беше Валентин?