Ю Несбё - Жажда

Вюлер прибра служебното си оръжие в кобура и седна зад волана.

— А Валентин?

— Един господ знае.

Хари извади косъма от джоба на якето си.

— Най-вероятно е само параноя, но поискай експресен анализ на тази улика — само за да изключим съвпадение с биологичен материал, иззет от местопрестъпленията, става ли?

Потеглиха бавно по улиците. Сякаш превъртаха назад същата лента на забавен каданс — преди двайсет минути бяха шофирали бясно в обратната посока.

— Мормоните използват ли кръстове? — попита Хари.

— Не. Според тях кръстът символизира смъртта и е езически символ. Вярват във възкресението.

— Мхм. Значи, мормон с разпятие на стената е почти като…

— … мюсюлманин с рисунка на Пророка.

— Именно — Хари усили радиото. „Дъ Уайт Страйпс“. „Синя орхидея“. Китара и барабани. Голота. Яснота.

Хари наду още музиката, без сам да знае какво се опитва да заглуши.

Халстайн Смит въртеше палци. Намираше се сам в котелното. Без другите беше с вързани ръце. Довърши краткия профил на Вампириста, сърфира из интернет и прочете повечето излезли материали за убийствата. Да, върна се назад и изчете всичко, изписано по медиите в течение на предишните пет дни. И сега се чудеше дали да не си уплътни времето с малко работа по дисертацията си, когато телефонът звънна.

— Ало?

— Смит? Обажда се Мона До от „Ве Ге“.

— Ами?

— Звучите ми изненадан.

— Само защото си мислех, че тук долу нямаме добро покритие.

— Бихте ли потвърдили, че Вампириста най-вероятно стои зад изчезването на сервитьорка от „Скрьодер“?

— Да потвърдя? Аз?

— Да, в момента вие работите за полицията, нали?

— Да, така е, но не съм в позиция да правя каквито и да било изявления.

— Защото не разполагате с информация или защото нямате право да я разпространявате?

— И едното, и другото. Ако ще казвам нещо, евентуално ще е съвсем общо. В качеството ми на експерт по вампиризъм.

— Супер! Защото имам подкаст-предаване.

— Какво?

— Радиопредаване. „Ве Ге“ си има собствен радиоканал.

— Аха.

— Мога ли да ви поканя да говорите за Вампириста? Най-общо, разбира се.

Халстайн Смит се замисли.

— Ще ми трябва разрешение от ръководството на разследването.

— Добре, ще чакам да ми се обадите. А сега по друг въпрос, Смит. Написах статия за вас. Надявам се да сте останали доволен. Косвено това ви постави в центъра на събитията.

— Да, да.

— Дали в замяна бихте ми казали кой от колегите ви ми върза тенекия на контейнерния терминал вчера?

— Какво?

— Няма значение. Приятен ден.

Халстайн Смит остана вторачен в телефона. Какъв контейнерен терминал? Какви ги бълнува тази?

Трюлс Бернтсен плъзна поглед по снимките на Меган Фокс на екрана. Струваше му се направо плашещо колко е погрозняла. Дали го смущаваха самите снимки, или му влияеше по-скоро мисълта, че вече е чукнала трийсетака, и сега виждаше в какво се е превърнало след раждането женското тяло, синоним на съвършенство в „Трансформърс“ от 2007-а? Или пък за лекото му пренебрежение допринасяше фактът, че през последните години той свали осем кила мазнини, замени ги с четири кила мускули и изчука девет жени? И това смекчаваше непостижимостта на мечтите му за Меган Фокс. Скъсяваше разстоянието до нея от две светлинни години на една. Или пък самочувствие му вдъхваше мисълта, че след десет часа ще седи до Ула Белман, единствената жена, която желаеше повече от Меган Фокс?

Чу се покашляне. Той вдигна глава.

Катрине Брат се беше облегнала на паравана в офиса.

След като Вюлер се премести в смехотворния момчешки клуб в котелното, Трюлс се отдаде необезпокоявано на „Щитът“. Изгледа всички излезли сезони и сега се надяваше появата на Катрине Брат да не осуети айляшкото му ежедневие.

— Белман те вика в кабинета си — съобщи тя.

— Отивам — Трюлс изключи компютъра, стана и мина покрай Катрине.

Толкова близо до нея, че ако си беше сложила парфюм, щеше да го подуши. На Трюлс му харесваше жените да използват малко парфюм. Не да се мариноват, а да се пръсват лекичко — колкото да възбудят въображението на мъжа и той да се запита каква е естествената им миризма.

Докато чакаше асансьора, се поразмисли за какво ли го вика Микаел. Нищичко не му хрумна.

Чак когато влезе в кабинета на главния секретар, Трюлс разбра, че е разкрит. С гръб към него, застанал до прозореца, Микаел започна без предисловия:

— Ти ме предаде, Трюлс. Ти ли се обади на тази курва, или тя на теб?