Ю Несбё - Жажда

— Столе Ауне ни изнесе доклад за синдрома на Отело. Двамата с Йесус записахме цялата лекция. Аз носех скрит микрофон и предавател под ризата си, а Йесус записа всичко от залата за колоквиуми. Хари, как мислиш, дали Столе би имал нещо против да качим записа в интернет?

Хари мълчеше. Ракел го гледаше изпитателно. Пак ли се беше отнесъл?

— Хари? — обърна се тя настойчиво към него.

— Не мога да знам как би реагирал Столе — отговори той, забил очи в чинията си. — Защо просто не използвахте вградения диктофон на телефоните си? Записването на лекции за лична употреба не е забранено.

— Упражняват се — обади се Хелга.

Другите се обърнаха към нея.

— Йесус и Олег си мечтаят да станат агенти под прикритие — поясни тя.

— Още вино, Хелга? — предложи Ракел и вдигна бутилката.

— С удоволствие. Вие няма ли да си налеете?

— Аз взех обезболяващо, а Хари не пие.

— Алкохолик съм, така да се каже. Жалко, защото това вино го водят много хубаво.

Ракел забеляза пламналите от смущение бузи на Хелга и побърза да попита:

— Значи, Столе ви преподава Шекспир?

— Не точно Шекспир. С негово произведение иска да илюстрира синдрома на патологичната ревност. Названието „синдром на Отело“ е малко подвеждащо, защото излиза, че причината за кървавата развръзка в пиесата е ревността, но това не отговаря на истината. Вчера с Хелга прочетохме „Отело“…

— Прочели сте пиесата заедно? Не са ли сладки? — Ракел докосна гальовно ръката на Хари.

Олег забели очи с досада.

— За друго ми е думата сега. Според моето тълкувание по-дълбоката причина за убийствата е не ревността, а завистта и амбицията на един мъж с наранено честолюбие. На Яго. Отело е просто марионетка. Би било по-логично пиесата да се казва „Яго“, не „Отело“.

— Ти съгласна ли с Олег, Хелга? — попита Ракел. Миловидното, леко анемично, добре възпитано момиче спечели симпатиите ѝ.

Пък и Хелга бързо успя да се отърси от смущението си.

— На мен оригиналното заглавие ми харесва. Може за трагичната развръзка изобщо да няма по-дълбока причина. Възможно е Отело да е прав, когато твърди, че виновно за всичко е пълнолунието; то подлудява хората.

— No reason. I just like doing things like that 6 6 No reason. I just like doing things like that (англ.) — Конкретна причина няма. Просто обичам да върша такива неща. — Б.пр. — издекламира Хари с патос и автентично английско произношение.

— Впечатляващо, Хари — похвали го Ракел. — Цитираш Шекспир.

— Репликата е от филма „Воини“ на Уолтър Хил.

— Култова лента! — засмя се Олег. — Най-добрият гангстерски филм на всички времена.

Ракел и Хелга също прихнаха. Хари вдигна чашата си с вода и погледна Ракел през масата. Усмихна се. Весело настроение на семейната трапеза. И тя си помисли, ето, в този момент Хари присъства и духом. Ракел се помъчи да задържи погледа му, да задържи Хари при себе си. Ала неусетно, както цветът на морето от зелен прелива в син, погледът му пак се обърна навътре. Ракел знаеше, че още преди смехът да замлъкне, Хари вече ще се е отнесъл надалеч, ще е потънал в тъмнината, ще се е откъснал от околните.

С пистолет в ръка Трюлс крачеше нагоре по стълбите, приведен зад едрия униформен полицай с фенера в ръка.

Някакво отмерено пукане нарушаваше тишината. Сякаш накъде нагоре по етажите цъкаше часовник. Конусовидният лъч от фенера все едно избутваше тъмнината напред и я сгъстяваше, сбиваше я като снега, който едно време, като тийнейджъри, Трюлс и Микаел се хващаха да ринат в дворовете на разни пенсионери в Манглерю. После изтръгваха хищно стотачките от разтрепераните им старчески ръце с обещанието да отидат да ги развалят. Ако някой от тези бабички и дядовци още е жив, продължава да си чака рестото.

Под обувките им нещо изхрущя.

Трюлс дръпна полицая за якето. Той наведе фенера надолу. Проблеснаха парчета стъкло. Трюлс видя и неясни отпечатъци от ботуши върху кръв. Между петата и предната част на подметката имаше празно място. Твърде голямо стъпало за жена, прецени Трюлс. Следите водеха надолу. На партера обаче се губеха. Пукането се усили.

Трюлс даде знак на колегата си да продължи нагоре. Взираше се внимателно в стъпалата. Окървавените отпечатъци от подметки добиха по-ясни очертания. Трюлс погледна нагоре, спря и вдигна пистолета. Остави другия полицай да се изкачва. Трюлс беше видял нещо. То падаше през светлия лъч. Блещукаше в червено. През цялото това време бяха чували не часовник, а сочния, пльокащ звук от капеща кръв.