Ю Несбё - Жажда

Хари затвори очи.

Не. Чакаше не тях , а него, Хари. Излез да си поиграем!

Той усещаше, че тя е по-различна. Пенелопе Раш искаше да живее. Беше едра и силна. Чантата ѝ с ключовете падна на три етажа под тях. Тя изпусна въздуха от дробовете си и той затегна хватката около гърдите ѝ. Действаше като змия удушвач. Боа конструктор. С всяко издишане на жертвата змията стеснява обръча. Искаше я жива. Жива и топла. Запазила прекрасната си воля за оцеляване. Която той постепенно щеше да прекърши. Но как да постъпи? Дори да успее да я довлече до партера и да вземе чантата с ключовете, рискува някой от съседите да чуе тупурдията и да се обади в полицията. Той усети прииждащата ярост. Трябваше да прескочи Пенелопе Раш. Да се откаже от нея още преди три дни, когато откри, че е сменила ключалките. После обаче късметът му се усмихна, той се свърза с нея по Тиндър, тя се съгласи да се видят в дискретния ресторант и той се обнадежди, че въпреки всичко тактиката му ще сработи. Колкото обаче по-малко посещавано е едно заведение, толкова по-голяма е вероятността да те забележат. Един от клиентите го огледа продължително. Той се притесни, прииска му се час по-скоро да се махне оттам и пришпори нещата. Пенелопе се заинати, отсвири го и си тръгна.

Беше се подготвил и за такъв сценарий и предвидливо остави колата си наблизо. Излезе от ресторанта, качи се и подкара бързо. Не толкова бързо, че да го спре полиция, но достатъчно, за да я изпревари и да я издебне в горичката, преди тя да слезе от метрото. Докато я проследяваше, тя не се обърна нито веднъж. Не надзърна назад дори докато отключваше. Той пъхна крака си точно преди автоматичната врата да се затвори.

Сега усети как по тялото ѝ премина спазъм — предвестник, че съвсем скоро ще изгуби съзнание. Втвърденият му член се отъркваше в дупето ѝ. Сочно, широко женско дупе. Като на майка му.

Той усети как момчето идва, измества го и закрещява. Иска да го нахранят. Веднага. Тук.

— Обичам те — прошепна в ухото ѝ той. — Наистина те обичам, Пенелопе, затова ще те направя почтена жена, преди да продължим.

Тялото ѝ се отпусна. Той се разбърза, вдигна я с една ръка, а с другата бръкна в джоба на якето си.

Пенелопе Раш се събуди. Досещаше се, че е била в несвяст. Беше се стъмнило. Тялото ѝ се люлееше, увесено на ръцете ѝ. Нещо се врязваше в китките ѝ. Тя погледна нагоре. Белезници. Предмет, надянат на безименния ѝ пръст, хвърляше матов отблясък.

Усети болка и погледна надолу. Той издърпа ръката си измежду краката ѝ. Лицето му беше отчасти в сянка, но тя все пак видя как той подуши пръстите си. Пенелопе се опита да извика, но безуспешно.

— Добре, любима. Чиста си. Можем да започваме.

Разкопча якето и ризата си, разтвори я и оголи гърдите си. Показа се татуирано лице, застинало в беззвучен писък също като нейното. Мъжът изпъчи гърди, сякаш за да ѝ покаже татуировката си. Или обратното. Да покаже Пенелопе на демона, оголил зъби.

Той бръкна в джоба си, извади някакъв предмет и го размаха пред очите ѝ. Зъби от черно желязо.

Пенелопе успя да си поеме малко въздух. И закрещя.

— Точно така, любима — засмя се той. — Давай. Музика, докато работим.

Той отвори широко уста и постави ченето.

Между стените отекнаха неговият гръмък смях и нейните пронизителни писъци.

В редакцията на „Ве Ге“ бръмчаха гласове. На големи телевизионни екрани, окачени по стените, вървяха международни новинарски емисии. Завеждащият новините в електронното издание и редакторът му непрекъснато го осъвременяваха.

Мона До и фотографът стояха надвесени над столовете им и разглеждаха снимките на десктопа.

— Пробвах какви ли не ракурси, за да изглежда поне малко зловещ. Не става и туйто — въздъхна фотографът.

Мона виждаше, че е прав. Халстайн Смит изглеждаше непоправимо добродушен под пълноликата луна.

— Въпреки това целта е постигната — забеляза шефът на новинарския отдел. — Я вижте гледанията. Скочиха до деветстотин на минута.

Мона следеше менящите се показания на брояча от дясната страна на екрана.

— Имаме победител — обяви шефът. — Ще го преместим на челно място в сайта. Дали да не поискаме от дежурния редактор да го сложи на първа страница в утрешното печатно издание?

Фотографът вдигна юмрук и Мона послушано чукна кокалчетата на свитите си пръсти в неговите. Според баща ѝ този поздрав нашумял покрай Тайгър Уудс. Асистентът му контузил великия състезател при задължителното им плясване на длани, след като Уудс улучил с пичинг удар шестнайсетата дупка на финалния кръг от турнир на „Мастърс“. Баща ѝ много се косеше, задето вродената луксация на тазобедрената ѝ става се явяваше пречка да стане голяма голфърка, както се беше надявал. Самата Мона намрази голфа още първия път, когато баща ѝ я заведе на голф игрище. Нивото беше смехотворно ниско и тя спечели наградата с един много къс и грозен удар. Треньорът на младежкия отбор обаче отказа да я включи в отбора, защото предпочитал възпитаниците му да падат, но поне привидно да докарват, че играят голф. И Мона заключи стиковете в мазето на баща си и започна да се поти във фитнес залата. Там никой не критикуваше по какъв начин вдига сто и двайсет килограма от земята. Килограми, брой удари, брой гледания — успехът се измерва в числа. Твърдиш ли друго, значи се страхуваш от истината и се заблуждаваш, че лъжата е необходима на средностатическия човек. В момента обаче повече я занимаваше полето за коментари в сайта. Осени я една идея, породена от думите на Смит, че Вампириста не се бои от риска. Ако чете „Ве Ге“, може пък да напише коментар към статията в онлайн изданието.