Ю Несбё - Жажда

— На няколко минути от адреса. Трийсет и едно, ела за подкрепление. Ако пристигнеш пръв, изчакай. Нападателят вероятно е въоръжен и опасен. Повтарям, въоръжен и опасен.

Събота вечер. По улиците почти нямаше автомобили. С пълна газ профуча през тунела под Операта, който прорязваше като стрела земята под центъра на Осло. Щеше да пристигне максимум седем-осем минути след трийсет и едно. Не беше изключено, разбира се, тези минути да се окажат критични за жертвата и извършителят да се измъкне, но Трюлс Бернтсен имаше шанса да се превърне в полицая, арестувал прочутия Вампирист. Да не говорим колко ще платят от „Ве Ге“ за информация от първия, пристигнал на местопрестъплението. Трюлс натисна клаксона, някакво волво отби, за да му направи път. Платното стана двулентово. После трилентово. Газ до дупка. Сърцето блъскаше под ребрата. Блесна светкавицата на видеокамера за контрол на скоростта в тунела. Полицай по време на служба. Има право да накара всички в този шибан град да се пръждосват по дяволите. Отзовава се на спешен сигнал. Кръвта рукна на мощни тласъци по вените му, какъв кеф, все едно се надървяше.

— Асе of space! — крещеше с цяло гърло Трюлс. — Асе of space!

— Да, ние сме трийсет и едно. Чакаме те от няколко минути.

Полицаят и полицайката бяха застанали зад патрулката, паркирана точно пред втория вход на сградата.

— Един камион ме забави — излъга Трюлс и провери дали пистолетът е зареден, а магазинът — пълен. — Чува ли се нещо?

— Тихо е. Никой не е влизал или излизал.

— Да действаме — Трюлс посочи мъжа. — Идваш с мен. Вземи фенер. Ти — обърна се към жената — ще пазиш отвън.

Двамата мъже се приближиха до входната врата. Трюлс надникна през прозореца да огледа тъмното стълбище. Натисна звънеца на семейство Амюнсен.

— Да? — прошепна глас.

— Полиция. Да сте чули нещо, след като сте подали сигнала?

— Не, но е възможно още да е тук.

— Добре. Отворете ни.

Механизмът избръмча. Трюлс дръпна вратата.

— Тръгвай пред мен и включи фенера.

Полицаят се вцепени.

— Уж ти трябвахме за подкрепление, а сега ме пращаш на предна линия.

— Ти се радвай, че не си сам — прошепна Трюлс. — Движение!

Ракел погледна Хари.

Две жертви. Нов сериен убиец. Тъкмо по неговата специалност.

Той се хранеше, преструваше се, че следи разговора около масата, стараеше се да предразположи Хелга, даваше вид, че слуша внимателно Олег. А може би Ракел грешеше, може би Хари действително се интересуваше от думите на младежа. Навярно този път не бе позволил работата да го обсеби, навярно се бе променил.

— Контролът върху продажбата на оръжия е безсмислен, при положение че съвсем скоро всеки ще може да си купи триизмерен принтер и да си направи пистолет — каза Олег.

— Доколкото съм осведомен, тези принтери създават неща само от пластмаса, нали? — попита Хари.

— Принтерите за домашно ползване — да. Но дори пластмасата върши идеална работа, ако ти трябва пълнофункционално огнестрелно оръжие за еднократна употреба. — Олег се наведе въодушевено над масата. — За копирането не ти е нужен оригинален пистолет. Достатъчно е някой да ти услужи с оръжие за пет минути. Разглобяваш го, снемаш восъчна отливка от частите му, създаваш триизмерен компютърен файл и го прехвърляш в компютъра, към който е свързан принтерът. След като гръмнеш когото искаш, просто стопяваш пластмасовия пистолет. А дори и да открият с какво оръжие е извършено убийството, то не е регистрирано на ничие име.

— Мхм. Но по силите на полицията е да установи от кой принтер е разпечатан пистолетът. Криминалистите са открили такъв начин с мастиленоструйните принтери.

— Момчета, какво да ги правиш — Ракел смигна на смутената Хелга.

— Луда работа — продължаваше Олег. — Ще правят какво ли не. До момента само в Норвегия са продадени над две хиляди принтера. Само си представи какво ни чака, когато започнат да ги разпространяват масово. Терористите ще могат да принтират триизмерни водородни бомби.

— Момчета, защо не говорим за нещо по-приятно? — Ракел изведнъж усети колко трудно си поема дъх. — Поне тази вечер да обсъждаме нещо по-нормално. Имаме гостенка.

Ракел се обърна към Хелга, която се усмихна и сви рамене, за да покаже, че няма претенции каква ще е темата на разговор.

— Добре — съгласи се Олег. — Тогава да си поговорим за Шекспир?

— Звучи ми по-приемливо — съгласи се Ракел и хвърли критичен поглед на сина си, преди да подаде купата с картофи на Хелга.