Ю Несбё - Жажда

— Тренираш, а, кучка такава? — простена приятелката ѝ.

— Малко.

— Малко — друг път! От два часа си в залата, виждам.

Мона, Нора и още две техни приятелки от студентските години се бяха включили към програма, чрез която всяка можеше да следи местонахождението на другите. Бяха активирали услуга за доброволно проследяване на телефоните си. Така хем поддържаха социалните си контакти, хем си осигуряваха по-голяма лична безопасност. На Мона обаче започна да ѝ писва. Не виждаше нищо лошо в един вид професионално сестринство, но вече някак не вървеше да се държат като тийнейджърки, които дори до тоалетната ходят заедно. Крайно време беше да осъзнаят, че вратите на професионалното израстване са отворени пред млади, кадърни жени и единствено липсата на кураж и силни амбиции ги спира да влязат; амбиции да внесат промяна, вместо да се задоволяват с признанието на околните колко са съвестни.

— Направо те ненавиждам, като си помисля колко калории си изгорила — призна Нора. — Докато аз кисна върху дебелия си задник и се теша с поредната пиня колада. Слушай сега…

Мона едва се стърпя да не извади слушалката от ухото си, когато шумното сръбване от сламка се вряза в тъпанчето ѝ. Нора твърдеше, че ликьорът бил единственото ефикасно средство срещу ранна есенна депресия.

— Нещо спешно ли има, Нора? Заради теб прекъснах…

— Да, има. Служебни дела.

Нора и Мона бяха завършили Журналистическия факултет в един випуск. Допреди няколко години критериите за прием там бяха най-високите в страната. Изглежда, всеки втори отличник в Норвегия мечтаеше да води собствена коментаторска рубрика във вестник или да го дават по телевизията. Или поне Нора и Мона мечтаеха за журналистическото поприще. Нека други хора, не толкова работливи, се заемат с изследване на злокачествени болести и държавнически дела. Мона обаче забеляза, че в последно време напливът към журналистическия факултет намаля. Увеличиха се кандидатите за висши училища, които, подпомагани от държавни субсидии, предлагаха на норвежките младежи популярни специалности в областта на филмовото изкуство, музиката и красотата, без изобщо да се вълнуват от какви кадри се нуждае и изпитва недостиг обществото. Най-богатата страна на света щеше да си внесе нужната работна ръка от по-отрудени нации, а тукашните безработни и безгрижни синове и дъщери, дипломирани кинаджии и режисьори, щяха да си седят вкъщи със сламки и да цокат жадно от млечния шейк на държавната поилка, докато зяпат — ако не ги домързи — и критикуват чуждестранни филми. Критериите за прием във факултета падаха и защото момичетата и момчетата бяха открили света на блоговете: и без да залягат над учебниците по журналистика, можеха да си спечелят популярността, която дават телевизията и вестниците. Мона написа статия по темата. Медиите вече не поставят изисквания към професионалната компетентност на журналистите си, отбеляза тя, просто защото на никого не му трябват компетентни журналисти. В новото медийно общество, където злободневните клюки за знаменитости заемат все по-широка ниша, ролята на журналиста е сведена до ролята на клюкар в големия град. Като пример за това явление Мона посочи вестника, към който работеше тя. Норвежкият ежедневник с най-висок тираж. Така и не поместиха статията ѝ.

— Много е дълга — обоснова се редакторът на тематичните страници за авторски коментари във вестника и я препрати към редакторката на месечния подлистник.

— Критикарската преса мрази да я критикуват — обърна ѝ внимание добронамерен колега.

Редакторката на подлистника обаче направо удари тъпомера, когато заяви:

— Но, Мона, в твоя материал няма мнения на знаменитости.

Мона застана до прозорците и плъзна поглед над парка „Фрогнер“. Беше се заоблачило. Като се изключат осветените алеи, над парка се спускаше тежък, почти материален мрак — типично за есента, преди листата да окапят от дърветата, всичко да добие малко по-прозрачен вид и градът да възвърне суровия си студен облик. Ала от края на август до края на септември Осло прилича на пухкаво топло мече, което Мона не можеше да се насити да прегръща.

— Цялата съм слух, Нора.

— Става дума за Вампириста.

— Възложили са ти да го поканиш в твоето предаване. Да не мислиш, че той ще се навие да участва в токшоу?

— За последен път повтарям: „Неделен магазин“ е коментарно студио, Мона. Обадих се на Хари Хуле, но той ми отказа. Разследването водела онази полицайка, Катрине Брат.