Ю Несбё - Жажда

— Тя е хубавица. Нали все се оплакваш колко трудно се намирали атрактивни гостенки за предаването ти.

— Да, но Хуле е най-известният ни следовател. Спомняш ли си как миналия път дойде пиян? Разрази се истински скандал — точно по вкуса на зрителя!

— Това ли му каза?

— Не. Казах друго: появата на разпознаваеми лица по телевизията ще привлече повече обществено внимание към работата на полицията в нашия град.

— Хитро. Но той не се хвана, така ли?

— Ако съм искала да го поканя да участва в „Танцувай с мен“, за да защити престижа на гилдията, щял веднага да започне да репетира фокстрот. В случая обаче се касаело за сериозен случай. Човекът с цялостен поглед върху разследването и с правомощия да дава изявления била Катрине Брат.

Мона се засмя.

— Какво?

— Просто си представих Хари Хуле в „Танцувай с мен“.

— Допускаш ли да е говорел сериозно?

Мона се разсмя още по-гръмогласно.

— Обаждам се да те питам какво е мнението ти за въпросната Катрине Брат. Нали все пак си в тези среди.

Мона взе две леки гири от поставката отпред и започна да помпа бицепси, за да поддържа кръвообращението си и да премахне шлаката, натрупала се в мускулатурата ѝ.

— Брат е умница. Умее да се изразява. Само дето го раздава малко дръпната.

— Според теб дали ще представлява интерес за аудиторията? На репортажите от пресконференциите ми се стори някак…

— Невзрачна ли? Стига да иска, може да изглежда адски секси. Две момчета от отдел „Криминални“ в нашата редакция са ми казвали, че в Главното управление няма по-готина мацка от Брат. Умишлено туширала сексапила си, за да не олеква в професионален план.

— Вече започвам да я мразя. Халстайн Смит?

— О, от него ще излезе страхотен събеседник. Ексцентричен и словоохотлив в точната мярка и същевременно много ерудиран. Действай.

— Добре, благодаря. Да знаеш, Вампириста още се разхожда из улиците на Осло.

— Не ми казваш нищо ново.

— Разстоянието от „Ховсетер“ до парка „Фрогнер“ не е голямо…

— Какви ги говориш?

— О, ама ти не си ли чула? Извършил е ново убийство.

— По дяволите! — изкрещя Мона и с крайчеца на окото си забеляза как момчето зад рецепцията вдигна глава. — Проклетата дежурна редакторка обеща да ми се обади! Дала е случая на друг. Чао, Нора.

Мона влетя в съблекалнята, натъпка връхната си дреха в сака, хукна надолу по стълбите и изскочи на улицата. Хукна към редакцията на „Ве Ге“, като непрекъснато се озърташе за свободно такси. Провървя ѝ. Спря едно на светофара. Намърда се на задната седалка и извади телефона си. Набра Трюлс Бернтсен. Само след два сигнала за свободно чу странен смях, наподобяващ грухтене.

— Защо се хилиш? — попита Мона До.

— Чудех се колко време ще ти трябва.

— Когато я докараха, вече беше изгубила повече от литър и половина кръв — обясни лекарят, докато водеше Хари и Катрине по коридора на Юлеволската болница. — Ако нападателят беше разкъсал бедрената ѝ артерия по-нагоре, където е по-дебела, щеше вече да е мъртва. Нямаме практиката да допускаме пациент в нейното състояние да бъде подлаган на разпит, но щом и животът на други жени е в опасност…

— Благодаря за разбирането. Ще бъдем максимално кратки — обеща Катрине.

Лекарят отвори вратата. Двамата с Хари останаха на прага, а Катрине се приближи до болничното легло, където дежуреше медицинска сестра.

— Много е впечатляващо, нали, Хари?

Хари се обърна към лекаря с вдигната вежда.

— Дано не възразяваш да се обръщам към теб на малко име. Все пак лекувам съпругата ти. Осло е малък град.

— Наистина ли? Знаех, че ще ходи на лекар, но не ми е споменавала за болница.

— Докато попълваше един от стандартните ни формуляри, я видях да вписва твоето име в графата „близък“. Запомнил съм името ти от вестниците.

— Имаш услужлива памет, доктор… — Хари се загледа в баджа на бялата престилка — доктор Джон Д. Стефенс. Защото отдавна нищо не е излизало за мен в пресата. Кое, казваш, е впечатляващо?

— Че човек е способен да нанесе такава рана със зъби. Според мнозина съвременният човек имал слаба захапка, но всъщност в сравнение с повечето бозайници ние, хората, хапем силно.

— Така ли?

— Според теб колко силно можем да хапем, Хари?

След няколко секунди на Хари му просветна, че лекарят действително очаква отговор.

— Седемдесет килограма на сантиметър, твърдят нашите криминалисти.

— Значи знаеш, че хапем силно.