Ю Несбё - Жажда

Извади телефона си, набра номер. Вдигнаха ѝ веднага.

— Хванахте ли го? — Бьорн звучеше задъхан.

— Не. Но открихме женско тяло.

— Мъртво ли?

— Със сигурност не е живо.

— О, дявол да го вземе. Марте Рюд ли е?

— Не, секс кукла.

— Какво?

— Надуваема кукла. При това луксозна, японско производство. Съвсем като истинска е. Първо я взех за жена. Така или иначе, Александър Драйер и Валентин са едно и също лице. Намерихме железните зъби. Ще чакаме да видим дали ще се появи. Чувал ли си се с Хари?

— Не.

Погледът на Катрине падна върху закачалка за дрехи и чифт боксерки, проснати на пода пред гардероба.

— Тази работа не ми харесва, Бьорн. И в болницата го нямаше.

— На никой не му харесва. Да го обявим ли за издирване?

— Хари ли? И какъв смисъл има?

— Права си. Катрине, и по-кротко с тършуването. Може да има следи от Марте Рюд.

— Добре, но според мен следите вече са отмити. Като гледам апартамента, Хари е прав. Валентин действително е маниакален чистофайник. — Погледът ѝ пак спря върху закачалката и боксерките. — Но…

— Какво? — попита Бьорн, защото тя внезапно млъкна.

— По дяволите!

— А това ще рече…?

— Бързо е нахвърлил дрехи и тоалетни принадлежности в сак или куфар и се е омел. Валентин е знаел за акцията…

Валентин отвори. Видя кой си е тътрил краката точно пред вратата му. Камериерката, навела се да отключи вратата на хотелската му стая, се изправи.

— О, простете — усмихна се тя. — Не знаех, че сте вътре…

— Дайте ги — той дръпна кърпите от ръцете ѝ. — Може ли пак да изчистите?

— Моля?

— Не съм доволен от хигиената. По прозореца има следи от пръсти. Ако обичате, минете да ги избършете след час.

Изуменото ѝ лице се изгуби зад вратата.

Той остави кърпите върху ниската масичка, седна в креслото и разкопча сака.

Сирените млъкнаха. Ако действително бяха полицейски коли, насочили се към апартамента му, сигурно вече бяха влезли вътре. До „Синсен“ по права линия имаше не повече от два-три километра. Преди по-малко от половин час другият му се обади да съобщи, че полицията е открила жилището му и под какво име се подвизава, и го предупреди да се омита незабавно. Валентин събра най-необходимите вещи. Заряза колата пред сградата. Беше регистрирана на вече известното им име.

Извади папката и започна да я прелиства. Плъзна поглед по снимките и адресите. Съобрази, че за пръв път от много време насам не знае какво да предприеме.

В главата му нахлу гласът на психолога:

— … нещастен извратеняк. Изгубил е самоконтрол и съвсем скоро неминуемо ще допусне огромна грешка.

Валентин Йертсен стана и се съблече. Взе кърпите и влезе в банята. Развъртя крана за топлата вода. Застана пред огледалото и изчака от душа да потече вряла вода и парата да се полепи по стъклото. Гледаше татуировката. Телефонът звънеше от стаята. Беше той, знаеше. Разумът. Спасението. С нови инструкции, нови разпореждания. Дали да не игнорира обаждането? Не настъпи ли моментът да пререже пъпната връв, спасителното въже? Да разчупи всички окови?

Изпълни дробовете си с въздух. И закрещя.

— Секс куклите не са нещо ново — отбеляза Смит и огледа фигурата от пластмаса и силикон върху леглото. — Когато нидерландците владеели седемте морета, моряците носели със себе си подобни кукли, само дето вагините им били изработени от животинска кожа. Заради широко разпространената практика на нидерландците да ползват услугите на такива кукли, китайците ги наричали Dutch wives , холандски съпруги.

— Сериозно? — попита Катрине, докато наблюдаваше как белите ангели на криминалистиката обследват спалнята сантиметър по сантиметър. — Нима по онова време китайците са знаели английски?

— Хвана ме натясно — призна със смях Смит. — Просто статиите по темата са на английски. В Япония има публични домове само с надуваеми кукли. Най-скъпите модели са оборудвани с нагреватели, за да поддържат телесна температура, а скелетът им позволява да им огъваш ръцете и краката в естествени и неестествени пози. Имат дори автоматично овлажняваща се…

— Благодаря, стига ми толкова — прекъсна го Катрине.

— Извинявай.

— Бьорн обясни ли защо остава в котелното?

Смит поклати глава.

— С Лиен имали малко работа — обади се Вюлер.

— С Берна Лиен? Малко работа ?

— Бьорн каза, че докато апартаментът на Александър Драйер не е предполагаема сцена на убийство, смята да остави огледа на колегите си.