Ю Несбё - Жажда

Сирените се отдалечиха. Любовниците приключиха.

Той се опита да си спомни как звучи алармата, която сигнализира за важно съобщение и призовава аудиторията да слуша внимателно. Дали все още използват този сигнал? През неговото детство имаше кажи-речи само един радиоканал, но сега на каква ли честота трябва да включи човек, за да чуе този сигнал за изключително важно съобщение, но същевременно не дотам драматично, че да изисква да се втурнеш към бомбоубежище? Навярно съществува специален план за реакция в критична ситуация: по всички канали един глас оповестява… какво? Че вече е твърде късно; че бомбоубежищата са затворени, защото и без това не могат да ви спасят, нищо не може да ви спаси; в момента всичко се свежда до едно: да потърсите най-любимите си хора, да се съберете с тях, да се сбогувате и после да умрете. Той се беше убедил, че голяма част от хората подчиняват цялото си съществуване на една-едничка цел: да не умрат сами. Малцина успяват, но, боже господи, на какви жертви са склонни заради отчаянието и страха да не прекрачат прага към отвъдното, без да има кой да ги държи за ръка. Ами добре де, той ги държа за ръцете. Колко бяха? Двайсет? Трийсет? Това ни най-малко не смекчи ужаса и самотата им. Въпреки любовта му към някои от тях. Е, те, разбира се, издъхнаха, преди да са успели да го обикнат, но въпреки това си отидоха, обградени от любов. Замисли се за Марте Рюд. Трябваше да се отнесе по-внимателно към нея, а той взе, че се увлече. Надяваше се вече да е мъртва и да е умряла бързо и безболезнено.

Чу как някой пусна душа от другата страна на стената и усили радиогласовете от телефона.

— … когато на места в специализираната литература се описва като интелигентен човек, без признаци на умствени разстройства или социални патологии, се създава впечатление, че си имаме работа със силен и опасен враг. Излиза, че вампиристът Ричард Чейз, известен като Вампира от Сакраменто, е типичен представител на тази прослойка и най-много напомня Валентин Йертсен. И при двамата наблюдаваме психични отклонения от ранна юношеска възраст, подмокряне в леглото, склонност към подпалвачество, импотентност. И двамата са диагностицирани с параноя и шизофрения. Чейз е минал по по-обичайния път, започвайки с консумация на животинска кръв, дори си е инжектирал пилешка кръв и се е разболял, докато като малък Валентин е бил вманиачен да изтезава котки. Валентин скривал новородени котенца в тайна клетка в плевнята на дядо си, за да може да ги измъчва далеч от погледите на възрастните. Ала след първата си глътка човешка кръв и Валентин Йертсен, и Чейз направо пощръкляват. Чейз избива седемте си жертви в рамките само на няколко седмици. Точно като Йертсен и той напада повечето си жертви в домовете им. През декември 1977-а Чейз обикаля из Сакраменто и проверява дали вратите се заключени. Натъкнел ли се на отключена врата, приемал го като покана да влезе, както впоследствие обяснил по време на полицейските разпити. Една от жертвите му, Териса Уолин, била бременна в третия месец. Чейз я заварил сама в дома ѝ, разстрелял я с три куршума и се изгаврил с трупа. Докато некрофилствал с мъртвото тяло, го сякъл със сатър. После изпил кръвта му. Звучи познато, нали?

„И още как — отвърна той наум. — Само дето не посмя да споменеш, че Ричард Трентън Чейз изкормил убитата, отрязал зърното на едната ѝ гърда и натъпкал устата ѝ с кучешки изпражнения от задния двор. И още нещо: Чейз използвал като сламка пениса на една от жертвите си, за да изпие кръвта на друга.“

— Приликите не свършват дотук. Точно като Чейз и Валентин Йертсен съвсем скоро ще извърви пътя си докрай. Не очаквам повече убийства.

— И кое ви вдъхва такава убеденост, Смит? Вие сте консултант на разследващия екип. Разполагате ли с конкретни следи?

— Моята прогноза няма нищо общо с разследването, което, разбира се, по никакъв начин нямам право да коментирам.

— Тогава как ще мотивирате тази ваша прогноза?

Той чу как Смит си пое дъх. Възроди спомена как отнесеният психолог седи пред него и си води бележки, докато го разпитва за детството му, за подмокрянето, за първите му сексуални контакти, за подпалената от него гора и най-вече за „лова на котки“, както той го наричаше. А този лов представляваше следното: отмъкваше въдицата на дядо си, премяташе пръта над гредата в плевнята, нанизваше кукичката под брадичката на някое котенце, започваше да върти макарата, животинчето увисваше във въздуха, а той наблюдаваше безнадеждните му опити да се покатери по кордата или да се откачи.