Ю Несбё - Жажда

— Да.

— Но, за бога, Хари, защо?

— Защото Валентин я е заплашил, че ще те убие, ако тя се оплаче на някого.

— Мен? Какво значение имам аз, Хари? Прехвърлих шейсетте и имам болно сърце, а Аурура е младо момиче с целия живот пред себе си!

— Тя те обича повече от всичко на света и ме накара да ѝ обещая, че ще си мълча.

Столе Ауне си сложи очилата и размаха треперещия си показалец срещу Хари:

— Да, обещал си ѝ! И си спазвал обещанието си, докато то не е влияело на твоите планове! Но след като си разбрал, че можеш да я използваш, за да се окичиш с лаври за още един разкрит случай, това обещание изгубва стойността си.

Хари не възрази.

— Разкарай се, Хари! Вече не си добре дошъл в този дом.

— Всяка секунда е ценна, Столе.

— Вън, казах! — Столе Ауне се изправи. — Веднага!

— Аурура ни е нужна.

— Ще се обадя на полицията. На истинската полиция.

Хари разбра, че е безсмислено да настоява; по-мъдро беше да изчакат естествения развой на събитията с надеждата до утре Столе Ауне да успее да погледне по-глобално на случая.

Хари кимна. Стана от стола и го избута назад.

— И сами ще се изпратим.

На вратата на кухнята Хари зърна бледото нямо лице на Ингри.

В коридора си върза обувките и тъкмо преди да излезе, чу слабо гласче:

— Хари?

Обърна се, но не видя никого. После, горе, по стълбите към втория етаж, тя се появи на светло. Беше облечена в торбеста раирана пижама, сигурно на баща ѝ, предположи Хари.

— Извинявай, Аурура. Нямах избор.

— Знам. Прочетох в интернет, че е убил бармана. И чух разговора с татко.

Столе хукна към дъщеря си, размахвайки ръце. В очите му избиха сълзи.

— Аурура, не си длъжна… — гласът му се прекърши.

— Тате — тя седна спокойно на стълбите над тях. — Искам да помогна.

Мона До стоеше до Монолита 9 9 Монолита — централна композиция в парка „Фрогнер“, дело на скулптура Гюстав Вигелан (1869-1943); представлява четиринайсетметров обелиск от сто двайсет и една фигури на човешки тела, преплетени едно в друго. — Б.пр. . Видя как Трюлс Бернтсен бързо приближава в мрака.

Когато се уговаряха да се срещнат в този парк, журналистката предложи няколко малко по-дискретни, по-слабо известни скулптури, защото дори през нощта Монолита привличаше туристи, жадни за забележителности. Но след три „а?“ ѝ стана ясно, че Трюлс Бернтсен не познава нито една друга скулптура освен Монолита.

Тя го дръпна към западната страна на обелиска, по-далеч от двете двойки, които се любуваха на покривите на готическите църкви на изток. Подаде му плик с обещаната сума. Той го прибра във вътрешния джоб на дългото яке „Армани“, което, по една или друга причина, върху неговото тяло не стоеше като яке „Армани“.

— Нещо ново? — поинтересува се репортерката.

— Повече няма да ти снасям — заяви Трюлс и трескаво се озърна.

— И защо?

Той я погледна, сякаш за да провери дали не се шегува.

— Убиха човека, да му се не види.

— Значи следващия път ще гледаш да ни предоставиш информация, която да е по-малко… смъртоносна.

Трюлс Бернтсен изпуфтя.

— Вие, журналистическата пасмина, сте по-безскрупулни дори и от мен.

— Дали? Ти ни разкри самоличността на бармана, а ние все пак решихме да не поместваме нито името му, нито снимката му в материала.

— Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш, До? — поклати глава Трюлс. — Току-що отведохме Валентин при човечец, виновен само за две неща: държал е бара, където Валентин е решил да се отбие преди едно от убийствата си, и се е съгласил да помогне на полицията.

— Говориш в множествено число. Да не би да те гризе съвестта?

— Ти какво, за психопат ли ме мислиш? Естествено е да възприемам случилото се като ужасна постъпка.

— Няма да отговоря на въпроса ти за психопата, но съм съгласна; напакостихме сериозно на невинен човек. Следователно повече да не очаквам информация от теб, а?

— Ако престана да ти снасям, оттеглянето ми от уговорката освобождава ли те от задължението да пазиш името ми в тайна?

— Спокойно, оставаш анонимен.

— Добре. Значи и вие сте имали съвест.

— Е, чак пък съвест… Правим го не толкова от загриженост за репутацията на източника, колкото от страх какво ще кажат колегите ни, ако изпортим свой информатор. Впрочем твоите колеги как реагираха?

— Усетиха ме и ме изолираха. Не присъствам на оперативките и съм в пълно неведение за хода на разследването.