Ю Несбё - Жажда

— Валентин извади „Рюгер Редхок“ и ме излъга, че преговарям за човешки живот. Мехмет е бил вече мъртъв, когато съм влязъл в бара. Негодникът е пробил сънната му артерия с метална тръбичка. Източил му е кръвта като на проклета риба. Само защото… защото… — Хари започна да мига начесто и млъкна, уж за да махне някакво стръкче тютюн от езика си.

Катрине не знаеше какво да каже. Затова предпочете да замълчи и се загледа в добре познатото ѝ черно волво „Амазон“ със стикери на състезателен болид. То паркира от отсрещната страна на улицата. Катрине усети как сърцето ѝ подскочи, когато видя някоя си Лиен да слиза от пасажерското място отпред. Бьорн я последва. Какво търсеше шефката му тук, на местопрестъплението? Бьорн сигурно ѝ беше предложил да я поразведе на романтична обиколка из множеството забележителности на работата на терен. Да вървят по дяволите и двамата. Бьорн я видя и двамата с Лиен се насочиха към Катрине и Хари.

— Аз влизам, ще говорим по-късно — Катрине побърза да се пъхне под заградителните ленти и тръгна пъргаво към вратата с табела, изобразяваща разбито сърце.

— Ето къде си бил. Цяла вечер те търся — подхвана Бьорн.

— Бях… — Хари дръпна жадно от цигарата — … малко зает.

— Това е Берна Лиен, новата шефка на криминалистиката. Берна, Хари Хуле.

— Много съм слушала за теб — усмихна се жената.

— А аз за теб нищо не съм чувал. Добра ли си?

— Моля? — жената погледна смутено Бьорн.

— Валентин Йертсен е добър. Аз не съм на неговото ниво, затова се надявам тук да има хора, които да ме превъзхождат, иначе тази касапница няма да приключи.

— Май напипах нещо интересно — обнадежди го Бьорн.

— Сериозно?

— Точно затова се опитвах да те открия. Якето на Валентин. Разпорих го и в подплатата открих монета от десет йоре и две листчета. Понеже е минало през пералня, мастилото се е размило от външната страна, но като разгънах хартийките, част от написаното върху едната се беше запазило. Не е много, но е достатъчно да разбереш, че представлява разписка за изтеглена сума от банкомат в центъра на Осло. Връзва се с дотук установения му стремеж да плаща в брой и да избягва кредитни карти. За жалост не личат нито номерът на картата, нито номерът на трансакцията, но датата, на която е извършена, частично се вижда.

— И?

— Тази година, месец август. Денят съдържа единица.

— Значи на първи, на единайсети, на двайсет и първи или на трийсет и първи?

— Да, четири възможни дати… Свързах се със служителка на „Нокас“, фирмата, обслужваща банкоматите на въпросната банка. Издействали са си разрешително да съхраняват до три месеца кадрите от охранителните камери при банкоматите. Затова имат записи на въпросното теглене. Извършено е от банкомата на Централната гара — едно от най-натоварените терминални устройства в града. Според официалното обяснение — заради многото търговски центрове в близост.

— А според неофициалното?

— Кой в днешно време тегли пари, Хари? Хората масово плащат с банкови карти. С изключение на…

— Мхм. Наркопласьорите около гарата и покрай реката.

— Най-използваните банкомати осъществяват над двеста трансакции на денонощие.

— За четири денонощия стават малко под хиляда — пресметна Берна Лиен.

Хари стъпка димящата цигара.

— Утре сутринта ще имаме достъп до видеозаписите. При по-експедитивно преглеждане, тоест на забързан каданс и с минимални паузи, ще проверяваме по две лица на минута. Това прави всичко на всичко седем-осем часа, а вероятно и по-малко. След като идентифицираме Валентин, остава само да проверим с карта на чие име са изтеглени пари от банкомата във въпросния час.

— И хоп! — ето ти тайната самоличност на Валентин Йертсен — прекъсна го Берта Лиен, видимо горда и въодушевена от успеха на оглавявания от нея отдел. — Какво мислиш, Хуле?

— Мисля, госпожо Лиен, колко жалко е, че единственият човек, способен да идентифицира Валентин Йертсен, лежи вътре с глава в мивката и без пулс. — Хари закопча палтото си. — Но ви благодаря за бързата реакция, колеги.

Берна Лиен изгледа възмутена Хари, после Бьорн, който се прокашля смутено.

— Доколкото разбрах, озовал си се лице в лице с Валентин…

— Така и не видях физиономията му — поклати глава Хари.

Бьорн кимна бавно, без да го изпуска от поглед.

— Ясно. Жалко наистина. Много жалко.

— Мхм — Хари сведе очи към стъпканата угарка пред върха на обувката си.

— Е, ще влезем да огледаме.

— Приятно прекарване.