Ю Несбё - Жажда

Мехмет кимна бавно.

— Вторият сценарий е доста близък до ума, като се има предвид, че си единственият жив човек, способен да ме идентифицира. Неопровержим факт. Дори пластичният хирург, който… Е, да не се отплесваме от темата. Така или иначе, понеже изпълни молбата ми и остави телефона, а решението ти да ме предадеш на полицията все пак е дълг на всеки отговорен гражданин, ще направя един компромис за теб. Нали?

Мехмет кимна повторно. Опитваше се да прогони неизбежната мисъл: чака го сигурна смърт. Умът му отчаяно търсеше други вероятни развръзки на тази среща, но стигаше до едно и също заключение: чака го сигурна смърт. Сякаш в отговор на мислите му на прозореца до входа се почука. Мехмет плъзна поглед покрай Валентин. Две ръце и познато лице се притиснаха о стъклото, за да надникнат вътре. Влез, дявол да го вземе, влез!

— Не мърдай — нареди тихо Валентин, без да се обръща. Тялото му закриваше револвера и човекът отвън нямаше как да види оръжието.

Защо, да му се не види, просто не влезе?

Отговорът дойде в следващата секунда. Посетителят задумка гръмко по вратата. Валентин беше заключил с врътката отвътре.

Лицето отвън отново се притисна към стъклото. Човекът размахваше ръце, за да привлече вниманието. Явно беше забелязал, че в бара има хора.

— Без да помръдваш от мястото си, му дай знак, че си затворил — нареди Валентин. В гласа му не се долавяха никакви признаци на стрес.

Мехмет стоеше с изпънато тяло и ръце, отпуснати отстрани.

— Действай, иначе си мъртъв.

— Така или иначе това ме чака.

— Няма как да знаеш със стопроцентова сигурност. Не изпълниш ли каквото ти казах, се заричам, че ще гръмна теб, а после и човека отвън. Погледни ме. Давам ти думата си.

Мехмет го погледна. Преглътна. Наклони се леко настрани така, че да попадне под светлината и мъжът зад стъклото да го види хубаво. После поклати глава.

Човекът остана още две-три секунди. После сякаш махна — трудно беше да се определи. И Гайр Сьоле си тръгна.

Валентин следеше събитията в огледалото.

— Такааа… Докъде бяхме стигнали? А, да, една добра и една лоша новина. Първо лошата. Логичното предположение да съм дошъл, за да ти видя сметката, е толкова логично, че… че отговаря съвсем точно на истината. Иначе казано, смъртта ти е почти сто процента сигурна. — Валентин изгледа Мехмет със съжаление. После избухна в бодър смях. — Днес не съм виждал по-шокирано лице от твоето! Разбирам те, но почакай да чуеш и добрата вест. Нали ти обещах услуга. Ще ти дам възможност да избереш как да умреш. Ще ти изложа вариантите, затова си отваряй ушите. Слушаш ли внимателно? Хубаво. Кое предпочиташ — да ти пратя куршум в главата или да пронижа врата ти с това? — Валентин вдигна предмет, наподобяващ дебела метална сламка, но с трапецовидно острие и връх, остър като шило.

Мехмет гледаше като треснат. Всичко беше толкова абсурдно, че той започна да се пита дали не сънува. Ей сега ще се събуди. Или пък човекът срещу него сънува случващото се? Валентин насочи тръбичката към Мехмет и той инстинктивно отстъпи крачка назад. Гърбът му опря в мивката.

— Значи тази джаджа не ти хареса, а? С нея рибарите източват кръвта на улова — той премлясна.

Мехмет кимна предпазливо, докато гледаше как металният връх проблясва на светлината от огледалния рафт зад барплота. Имаше направо фобия от пробождания. Страхуваше се панически от проникването на разни остри предмети през кожата в тялото му. Затова като малък избяга от къщи и се скри в гората, когато минаваха да поставят ваксини на децата.

— Уговорката си е уговорка. Няма да ползвам сламката — Валентин я остави върху барплота, извади чифт черни, примитивни белезници от джоба си, но без да отмества и на милиметър дулото от Мехмет. — Прекарай веригата зад металната пречка на рафта, закопчай ги на китките си и си сложи главата в мивката.

— Ама…

Мехмет не го видя да замахва. Само чу как нещо изхрущя в главата му, за миг му причерня, а после, когато пред очите му се проясни, той видя съвсем различна картина. Мехмет схвана, че Валентин го е халосал с револвера и сега дулото натиска слепоочието му.

— Или това, или металната сламка — прошепна гласът до ухото му. — Ти избираш.

Мехмет сграбчи чудноватите тежки белезници и ги прекара зад посочената метална пречка. Щракна гривните около китките си. Усети нещо топло да се стича по носа му и по горната му устна. Облиза я. Сладникав метален вкус на кръв.

— Вкусно, а? — попита леко пискливо Валентин.