Ю Несбё - Жажда

— Тя изпитва ли болка?

— Абсолютно никаква.

— Може ли да запаля цигара?

— В лекарски кабинет в обществена болница?

— Най-безопасното място за пушене, ако пушенето наистина е толкова пагубно за здравето, колкото го изкарват.

Стефенс се усмихна.

— Една сестра спомена, че санитарите открили пепел на пода под леглото в 301-ва стая. Предпочитам да пушиш навън. Впрочем как приема синът ти болестта на майка си?

— С тъга, страх и гняв — сви рамене Хари.

— Видях го да идва на свиждане преди малко. Олег, нали така му беше името? Остана в стаята. Не иска ли да поговори с мен?

— Иска, просто бойкотира мен. Упреква ме, че вместо да стоя при майка му, работя по разследване.

Стефенс кимна.

— Младежите открай време са притежавали завидна увереност в правотата на моралните си присъди. Синът ти обаче е прав за едно: повишената мобилизация на полицейски кадри невинаги е най-ефикасният начин за преборването на криминалните елементи.

— И защо мислиш така?

— Знаеш ли кое е свалило нивата на престъпността в Щатите през деветдесетте?

Хари поклати глава, опря длани в подлакътниците и погледна към вратата.

— Приеми го като кратък отдих от другото, което непрестанно гложди ума ти — посъветва го Стефенс. — Отгатни.

— Какво има да гадая. Всеизвестно е, че резултатите дойдоха следствие от безкомпромисния подход на кмета Джулиани и повишената мобилизация на полицейски кадри.

— Това не е вярно. Защото нивата на престъпността паднаха не само в Ню Йорк, а на цялата територия на САЩ. Разковничето се крие в либерализацията на закона за абортите през седемдесетте. — Стефенс се облегна назад и направи пауза, сякаш за да даде на Хари възможност сам да схване взаимовръзката, преди да му предостави пояснението наготово: — В течение на столетия самотни жени с фриволно поведение са зачевали при секс с повече или по-малко случайни партньори, които духвали още на следващата сутрин или щом разберат, че жената е бременна. И тези бременности като на конвейер са произвеждали криминални издънки. Деца без бащи, растящи без правила, при майки без средства да им осигурят образование и без моралните устои, нужни, за да вкарат отрочетата си в правия път. Тези жени на драго сърце биха убили ембрионите в утробите си, ако не ги е заплашвало наказание. И така, през седемдесетте те се сдобили с повече свобода да определят съдбата си. Щатите са обрали плодовете от този своеобразен холокост, пряко следствие от либерализирането на закона за аборта, петнайсет-двайсет години по-късно.

— Мхм. И как се отнася към този въпрос мормонът в теб?

Стефенс се усмихна и долепи върховете на пръстите на ръцете си.

— Подкрепям Църквата по редица казуси, но не и в съпротивата ѝ срещу абортите. По този въпрос съм на страната на атеистите. През деветдесетте обикновените хора отново са можели да се разхождат по улиците на американските градове, без да се боят, че ще ги оберат, изнасилят или убият. Защото потенциалните убийци вече отдавна били изстъргани от матките на майките си, Хуле. По един пункт обаче не подкрепям либералните езичници: изискването жената еднолично да реши дали да направи аборт. Потенциалът за добро или зло, закодиран у един зародиш, двайсет години по-късно ще донесе ползи или щети на цялото общество, ползи и щети толкова големи, че решението за такава крачка като аборта би следвало да се вземе с широк консенсус, а не от безотговорна авантюристка, която се развява из града в търсене на креватен партньор за една нощ.

— С други думи, лансираш държавно регулиран аборт ? — Хари си погледна часовника.

— Е, преценката кой ембрион да живее и кой да умре няма да е никак приятна за онзи, комуто поверят тази задача. Затова трябва да назначават на този пост хора, за които това би било… един вид призвание.

— Шегуваш се, нали?

Стефенс задържа погледа на Хари за две-три секунди. После се усмихна.

— Разбира се. Вярвам изцяло и непоклатимо в неприкосновеността на свободната човешка воля.

Хари стана.

— Ще ме уведомиш, предполагам, кога смятате да я събудите. Сигурно ще е добре за нея да види познато лице, когато отвори очи, нали?

— Въпрос на субективна преценка — точно като при аборта, Хари. Предай на Олег да се отбие в кабинета ми, ако има въпроси.

Хари излезе и запали цигара пред входа. Зъзнеше в студа. Дръпна два пъти, установи, че не му е сладко, изгаси я и бързо се прибра вътре.

— Как си, Антонсен? — попита той полицая, охраняващ стаята.