Ю Несбё - Жажда

— Да, работи.

Трюлс влезе и извика номера от указателя на мобилния си телефон.

Набра цифрите върху лъскавите квадратни метални бутони на монетния апарат.

Зачака. Беше се барнал в тясна риза, та да подчертае колко по-напомпани са гръдните му мускули, колко по-напращели са бицепсите му и колко се е вталил в кръста от последния път, когато се бяха виждали. Ула обаче кажи-речи не го погледна. Трюлс се изду и усети как раменете му опират в стените на кабината. Беше по-тясна дори от шибаната кутийка, където го навряха днес в службата.

Белман, Брат, Вюлер, Хуле… Да се пържат в ада.

— Ало — обади се женски глас.

— Трюлс Бернтсен съм, Мона. Колко ще ми платиш за информация какво реално се е разиграло днес в банята?

— Дай ми анонс.

— Имаш го. „Полицията в Осло излага на риск живота на невинен барман, за да хване Валентин.“

— Ще се споразумеем.

Избърса парата, наслоила се по огледалото в банята, и се вторачи в отражението си.

— Кой си ти? — прошепна той. — Кой си?

Затвори очи и пак ги отвори.

— Аз съм Александър Драйер. Наричайте ме просто Алекс.

От дневната зад него се разнесе налудничав смях, звук, подобен на бръмчене на машина или на хеликоптер, последван от ужасените писъци, които бележеха прехода между „Speak to me“ и „Breathe“. Ето такива писъци се опитваше да провокира той у жертвите си, ала нито една от тях не успя да ги пресъздаде адекватно.

Замъгленото огледало почти се избистри. Най-сетне той беше чист. И можеше да види татуировката. Много хора, предимно жени, го бяха питали защо е избрал да носи върху гърдите си изрисуван демон. Сякаш това беше въпрос на избор! Нищо не знаеха те за него. Нищичко.

— Кой си ти, Алекс? Застрахователен агент в дружество „Стуребран“. Не ми се говори за работата ми. Я по-добре да говорим за теб. Ти с какво се занимаваш, Туне? Ще ми покрещиш ли, ако ти отрежа зърната на гърдите и ги изям?

Влезе в дневната и погледна снимката и белия ключ върху бюрото. Туне. Имала профил в Тиндър от две години и живеела на улица „Професор Дал“. Работела в разсадник. Грозноватичка. И затлъстяла. Щеше му се да е малко по-слаба. Като Марте. Виж, Марте му харесваше. Луничките ѝ отиваха.

Но какво да се прави… На дневен ред беше Туне. Той прокара длан по червената дръжка на револвера.

Плановете не се бяха променили, макар че днес провалът му се размина на косъм. Не позна мъжа в харарета , но онзи очевидно го позна. Зениците му се разшириха. Пулсът му видимо се учести и мъжът застана като парализиран до вратата в поразнеслата се пара. После се омете бързо-бързо. Ала тогава въздухът вече се бе напоил с миризмата на страх.

Колата му стоеше паркирана както винаги до тротоара на по-малко от сто метра от задния изход, от който се излизаше на слабо натоварена улица. Никога не би посещавал редовно баня, ако не предлага удобен маршрут за бягство. Или баня, където да не се спазва безупречна хигиена. И никога не би влязъл в обществена баня без ключове за кола в джоба на халата си.

Чудеше се дали да не застреля Туне с револвера, след като я нахапе. Само за да внесе малко смут. Да види какви заглавия ще гръмнат в медиите. Но това би влязло в разрез с правилата. А бездруго вече си бе навлякъл гнева на онзи, задето ги наруши със сервитьорката.

Притисна револвера към корема си, за да усети студения шок от стоманата. После го остави. Колко бе успял да го доближи полицаят? Във „Ве Ге“ излезе информация, че от полицията се надявали на някаква съдебна заповед, която да принуди Фейсбук да разкрие какви IP адреси се крият зад определени потребителски имена в социалната мрежа. Той нито разбираше от такива работи, нито се безпокоеше от тях. Тези напъни на полицията не тревожеха нито Александър Драйер, нито Валентин Йертсен. Майка му го беше кръстила на Рудолфо Валентино, първия секс-символ в историята на киното и велик екранен любовник. Сама си беше виновна, че му е дала име, което го задължава да се стреми към величието на своя съименник. В началото всичко беше сравнително безопасно. Защото когато изнасилиш момиче, преди да си навършил шестнайсет, а късметлийката е по-голяма с година-две и съдът прецени, че става дума не за изнасилване, а за доброволен полов акт, тя рискува да я осъдят за секс с малолетен. След като навършиш шестнайсет, рискът да те подведат под отговорност се увеличава. Освен, разбира се, ако не насилваш онази, дето те е кръстила на Валентино. Макар че за какво насилие говорим, щом тя съвсем доброволно го пусна при себе си? Е, вярно, първо се беше заключила, но след като я заплаши, че ако не е тя, ще го отнесе я съседското девойче, я някоя учителка, я някоя лелка или пък случайно срещната по улицата, веднага му отвори. Психолозите, на които разказа това, не му повярваха в началото. Впоследствие обаче до един се убедиха в истинността на думите му.