— Факсовете извървяха пътя на птицата додо — обясняваше футуристът. — Айфонът ще оцелее само ако продължи да изпреварва конкуренцията си. Пишещата машина и парният двигател изчезнаха в променящата се среда, обаче Енциклопедия Британика еволюира, на неудобното трийсет и два томно издание му пораснаха дигитални крака и подобно на двойнодишащите риби то превзе нови територии, където днес процъфтява.
Робърт си спомни детския си апарат „Кодак“, някога цар на непрофесионалната фотография, пометен за миг от светкавичното дигитално нашествие.
— Преди половин милиард години нашата планета преживяла внезапно изригване на живот — Камбрийския взрив — и тогава буквално за един ден се появили повечето видове на Земята — продължи Кърш. — Днес сме свидетели на Камбрийския взрив на Техниума. Ежедневно се ражда нов вид техника, еволюира с бясна скорост и се превръща в средство за създаване на нови технологии. Изобретяването на компютъра ни помогна да създадем удивителни нови устройства, от смартфони до космически кораби и хирургически роботи. Присъстваме на иновативен бум и той се осъществява по-бързо, отколкото разумът ни е в състояние да го проумее. И създателите на това ново царство, Техниума, сме ние .
На екрана отново се появи заплашителният образ на уголемяващия се черен балон, който поглъщаше синия. „Техниката погубва човечеството?!“ Тази мисъл ужасяваше Лангдън, но инстинктът му подсказваше, че това е изключително малко вероятно. Струваше му се, че идеята за антиутопично бъдеще като в „Терминаторът“, в което машините изтребват хората, противоречи на Дарвиновата теория. „Хората контролират техниката, притежават инстинкт за оцеляване и никога няма да допуснат тя да ни прегази“.
Ала още докато през ума му минаваха тези логични разсъждения, той осъзна тяхната наивност. Професорът беше общувал с Кършовото творение Уинстън и имаше пряк поглед върху най-новото в областта на изкуствения интелект. И въпреки че Уинстън явно изпълняваше волята на своя създател, Робърт се чудеше още колко време ще мине, докато машините като него започнат да взимат решения, задоволяващи собствените им желания.
— Да, много хора преди мене предвиждат появата на техническото царство, обаче аз успях да го моделирам … и съм в състояние да покажа какво ще направи с нас то. — Едмънд посочи по-тъмния балон. До 2050 година той вече обхващаше целия екран, което означаваше тотално господство над планетата. — Признавам, на пръв поглед тази симулация обрисува доста мрачна картина…
Футуристът направи пауза и в очите му се върнаха познатите пламъчета.
— Само че трябва да се вгледаме малко по-отблизо.
Тъмният балон започна да се уголемява и накрая Лангдън установи, че огромната сфера вече не е плътно черна, а тъмнолилава.
— Както виждате, когато поглъща човешкия балон, черният балон на техниката променя цвета си и получава лилав оттенък, сякаш двата цвята са се слели равномерно.
Робърт се зачуди дали това е хубаво, или лошо.
— Тук наблюдаваме редкия еволюционен процес облигантна ендосимбиоза — поясни някогашният му студент. — Еволюцията обикновено е разклоняващ се процес — един вид се разделя на два нови, — но в редки случаи, ако два вида не могат да оцелеят един без друг, процесът обръща посоката си… и вместо един вид да се разклони, два вида се обединяват в един.
Този процес напомни на Лангдън за синкретизма — сливането на две различни религии в съвсем нова вяра.
— Ако не вярвате, че човекът и техниката ще станат едно, просто се огледайте наоколо — подкани публиката Едмънд.
На екрана скорострелно се заредиха образи на хора, стиснали в ръцете си джиесеми, носещи очила за виртуална реалност, настройващи блутуут устройства в ушите си, тичащи за здраве със закрепени на ръцете им плейъри, вечерящи на маса, в средата на която е поставена „умна колонка“, дете, играещо в креватчето си с таблет.
— Това са само наченките на тази симбиоза — каза Кърш. — Ние вече започваме да имплантираме компютърни чипове направо в мозъка си, инжектираме в кръвта си миниатюрни наноботи, които изяждат холестерола и живеят в нас завинаги, създаваме синтетични крайници, които контролираме с ума си, използваме генни коректори като КРИСПЪР, с които изменяме генома си, и буквално проектираме подобрени версии на самите себе си.
На лицето на Едмънд се изписа радостно вълнение.
— Човекът еволюира в нещо различно — заяви той. — Ние се превръщаме в хибриден вид, обединяващ биологията с техниката. Същите устройства, които съществуват извън телата ни — смартфони, слухови апарати, очила за четене, повечето лекарства, — след петдесет години ще станат част от тялото ни до такава степен, че вече няма да можем да се смятаме за Хомо сапиенс.
Читать дальше