Дэн Браун - Произход

Агентите час по час откъсваха поглед от сиянието на джиесемите си и хвърляха погледи към Валдеспино, сякаш подозираха, че скоро ще им наредят да го арестуват.

„Но аз съм невинен. — Епископът предполагаше, че го е накиснал някой от безбожните и вещи в хакерството последователи на Кърш. — За растящото множество атеисти няма по-голямо удоволствие от това да представи Църквата в ролята на злодея“.

Подозрението му се потвърждаваше от новината за презентацията на Кърш, която току-що беше научил. За разлика от видеото в библиотеката на Монсерат, днешната версия явно бе имала оптимистичен край.

„Кърш ни измами“.

Презентацията, която Валдеспино и неговите колеги бяха гледали преди седмица, свършваше с ужасяваща графика — прогноза за гибелта на всички хора.

„Катастрофално унищожение.

Отдавна предсказаният апокалипсис“.

Макар да смяташе, че прогнозата е лъжа, епископът знаеше, че безброй хора ще я приемат като доказателство за надвиснала гибел.

През цялата история набожни вярващи бяха ставали жертва на апокалиптични пророчества, членове на секти извършваха масови самоубийства, за да избегнат ужасите на настъпващия свършек на света, религиозни фанатици затъваха в кредити, убедени, че краят наближава.

„За децата няма нищо по-пагубно от загубата на надежда“. Божията любов и обещанието за рая, помнеше Валдеспино, бяха най-въодушевяващата сила в собственото му детство. „Аз съм сътворен от Бог и един ден завинаги ще заживея в царството Божие“ — беше научил още като малък.

Кърш твърдеше обратното: „Аз съм космическа случайност и скоро ще бъда мъртъв“.

Епископът беше дълбоко загрижен за щетите, които посланието на футуриста щеше да нанесе на онези клетници, които не бяха ощастливени с неговите богатства и привилегии — които се бъхтеха ката ден за едната храна или за да могат да се грижат за децата си, и които имаха нужда от искрица божествена надежда дори само за да могат сутрин да стават от леглото си и да поемат тежкия си живот.

За него си оставаше загадка защо Кърш бе показал апокалиптичен край на тримата духовници. „Може би просто е искал да отложи за по-късно голямата си изненада — помисли си Валдеспино. — Или да ни остави да се помъчим“.

Така или иначе, злото беше сторено.

Той погледна към отсрещния край на площада, където принц Хулиан грижовно помагаше на баща си да се качи във вана. Младият престолонаследник беше понесъл изповедта на краля удивително добре.

„Дългогодишната тайна на негово величество“.

Естествено, епископ Валдеспино от години знаеше и съвестно пазеше тази описана тайна. Тази нощ кралят беше решил да разголи душата си пред своя единствен син. И изборът му да го направи тъкмо там , в подземния храм на нетърпимостта, представляваше символичен акт на предизвикателство.

Загледан в дълбоката долина под върха, Валдеспино изпитваше смъртна самота… сякаш можеше просто да прекрачи ръба и завинаги да потъне в очакващия го мрак. Ала знаеше, че ако го направи, бандата атеисти на Кърш злорадо ще заяви, че е изгубил вярата си след днешното съобщение за научното откритие.

„Моята вяра никога няма да умре, господин Кърш.

Тя не е подвластна на вашата наука“.

А и ако пророчеството на футуриста за тържеството на техниката се окажеше вярно, човечеството щеше да навлезе в период на почти невъобразима морална неопределеност.

„Повече от всякога ще имаме нужда от вяра и морално напътствие“.

Когато закрачи към краля и принц Хулиан, Валдеспино усети непреодолима изнемога, която обхвана цялото му същество.

В този момент за пръв път през целия му живот му се прииска просто да легне, да затвори очи и да заспи завинаги.

На стенния екран в Барселонския суперкомпютърен център се изливаше такъв порой от коментари, че Робърт Лангдън не беше в състояние да ги осмисля. Преди малко статичните смущения се бяха сменили с хаотична мозайка от коментатори и телевизионни водещи — скорострелна атака от предавания от целия свят, всяко от които разцъфваше от матрицата, заемаше място в центъра и после също толкова бързо се разтваряше обратно в статичния фон.

На стената се появи снимка на физика Стивън Хокинг и познатият му компютризиран глас обяви:

— Няма нужда да призоваваме Бог да пусне вселената в действие. Спонтанното сътворение е причината да има нещо вместо нищо.

На мястото на Хокинг незабавно се появи свещенослужителка, която очевидно се включваше по компютъра от дома си.