Дэн Браун - Произход

Изправен до Амбра, той си представи милионите хора по целия свят, които току-що бяха станали свидетели на вълнуващото постижение на футуриста. Странно, но Робърт се чудеше дали последната нощ на Едмънд не се е развила по възможно най-добрия начин.

Командир Диего Гарса стоеше в дъното на кабинета на Моника Мартин и безизразно се взираше в телевизионния екран. Китките му още бяха оковани в белезници и от двете му страни бяха застанали агенти от Гуардия Реал, след като бяха изпълнили молбата на пиарката да му позволят да напусне оръжейната, за да гледа презентацията на Кърш.

Бяха проследили шоуто на футуриста заедно с Моника, Суреш, шестима агенти и всевъзможни служители от нощната смяна в двореца, зарязали задълженията си, за да дотичат на подземния етаж.

Смущенията, които бяха последвали презентацията, се смениха с мозайка от медии от целия свят — телевизионни водещи и експерти задъхано обобщаваха твърденията на Кърш и се впускаха в неизбежни анализи, като всички говореха едновременно и в резултат се образуваше непонятна какофония.

В стаята влезе един от старшите агенти на Гарса, огледа тълпата, видя началника си и енергично се приближи към него. Без никакви обяснения му свали белезниците и му подаде джиесем.

— Търсят ви, господин командир — епископ Валдеспино.

Гарса се вторачи в телефона. Като се имаше предвид скришното бягство на епископа от двореца и уличаващият го есемес, Валдеспино беше последният човек, който очакваше да му се обади.

— Слушам — каза Гарса.

— Благодаря, че се съгласихте да разговаряме — уморено каза епископът. — Разбрах, че сте прекарали доста неприятна нощ.

— Къде сте? — попита командирът.

— В планината. Пред базиликата в Долината на падналите. Преди малко имахме среща с принц Хулиан и негово величество.

Гарса не можеше да си представи какво прави в този час монархът в Долината на падналите, особено като се имаше предвид състоянието му.

— Предполагам, знаете, че кралят е наредил да ме арестуват.

— Да. Ужасна грешка, която поправихме.

Командирът погледна китките си.

— Негово величество ме помоли да ви се обадя и да ви предам извиненията му. Аз ще остана да се грижа за него в болницата на Ескориал. Боя се, че времето му изтича.

„Твоето също“ — помисли си Гарса.

— Имайте предвид, че Суреш намери в джиесема ви един есемес — доста изобличаващ есемес. Мисля, че се готвят скоро да го публикуват на уебсайта КонспирасиНет. Предполагам, че полицията ще дойде да ви арестува.

Валдеспино въздъхна тежко.

— Да, есемесът. Трябваше да се обърна към вас още щом го получих сутринта. Уверявам ви, нямам нищо общо с убийството на Едмънд Кърш, нито на двамата ми колеги.

— Но есемесът ясно показва…

— Накиснали са ме, Диего — прекъсна го епископът. — Някой е положил огромни усилия да ме изкара съучастник в това престъпление.

Макар Гарса да не можеше да си представи, че Валдеспино е способен на убийство, мисълта, че някой го е накиснал, не изглеждаше особено логична.

— Кой може да има интерес от това?

— Нямам представа. — Гласът на епископа звучеше старчески. — А и едва ли има значение. Репутацията ми е съсипана, най-скъпият ми приятел, кралят, умира и тази нощ повече няма какво да ми отнемат. — В думите му се долавяше зловеща окончателност.

— Антонио… добре ли сте?

Валдеспино въздъхна.

— Не особено. Уморен съм. Надали ще изкарам до края на следствието. А и да издържа, светът май е надраснал нуждата си от мене.

Гарса ясно долови мъката в гласа на стария духовник.

— Ще ви помоля за една малка услуга — прибави Валдеспино. — В момента трябва да служа на двама крале — единият напуска трона, другият се възкачва на него. Принц Хулиан през цялата нощ се опитва да се чуе с годеницата си. Ако успеете да го свържете с Амбра Видал, нашият бъдещ крал вечно ще ви е задължен.

Изправен на открития площад пред планинската църква, епископ Валдеспино погледна надолу към тънещата в мрак Долина на падналите. Из осеяните с борове дерета вече пълзеше предутринна мъгла и някъде в далечината остър птичи крясък пронизваше нощта.

„Черен лешояд“ — странно развеселен си помисли той. Жалостивият писък му се стори зловещо уместен и той се зачуди дали светът не се опитва да му каже нещо.

Наблизо агентите от Гуардия Реал бутаха количката на изтощения крал към колата му, за да го върнат в болницата на Ескориал.

„Ще дойда да се грижа за тебе, приятелю. Ако ми позволят, естествено“.