Дэн Браун - Произход

И друга: Религията: понеже е по-лесно да не разсъждаваш.

Реклама в списание: До всички наши приятели атеисти: слава Богу, че грешите!

И накрая, учен в лаборатория. На тениската му пишеше: В начало човекът сътвори Бог.

Робърт започваше да се пита дали някой изобщо е обърнал внимание на думите на Едмънд: „Физическите закони са напълно достатъчни, за да възникне живот“. Неговото откритие беше изумително и очевидно революционно, но повдигаше един парлив въпрос, който за изненада на професора не задаваше никой: „Щом физическите закони са толкова всемогъщи, че да създадат живот… кой е създал законите?!“

Това, разбира се, водеше до страхотна интелектуална главоблъсканица и връщаше всичко в началната точка. Главата на Лангдън се пръскаше и той знаеше, че ще има нужда от много дълга самотна разходка дори само за да почне да размишлява над идеите на стария си приятел.

— Би ли изключил това нещо, Уинстън? — надвика телевизионната врява професорът.

Стенният екран мигновено угасна и лабораторията стихна.

Робърт затвори очи и въздъхна.

„И блага тишина се възцари“.

Остана така за момент, като се наслаждаваше на покоя.

— Професоре? — повика го компютърът. — Предполагам, че презентацията на Едмънд ви е доставила удоволствие, нали?

„Удоволствие ли?“ Лангдън се замисли.

— Намирам я за въодушевяващо предизвикателство — отвърна той. — Днес Едмънд даде на света много хляб за размисъл, Уинстън. Струва ми се, че въпросът е какво ще се случи сега.

— Това зависи от способността на хората да загърбят старите си вярвания и да приемат нови парадигми — заяви Уинстън. — Преди известно време Едмънд сподели с мен, че мечтата му не е да унищожи религията… а да създаде нова — универсална вяра, която обединява, вместо да разделя. Той смяташе, че ако успее да убеди хората да почитат природната вселена и физическите закони, чийто плод сме ние, всички общества ще приемат една и съща история за Сътворението, вместо да воюват за това кой от древните им митове е най-верен.

— Благородна цел. — Професорът си спомни, че самият Уилям Блейк има творба, озаглавена по подобен начин: „Всички религии са едно“.

Кърш несъмнено я беше чел.

— Едмънд намираше за изключително потискащ факта, че човешкият разум притежава способността да издига очевидната измислица до висините на божествен факт и да вярва, че това му дава основание да убива в негово име — продължи Уинстън. — Според него универсалните научни истини могат да сплотят хората и да послужат за обединителен център на бъдещите поколения.

— Идеята по принцип е прекрасна, обаче на някои не им стигат чудесата на науката, за да се отърсят от предразсъдъците си — отбеляза Лангдън. — Има хора, които твърдят, че Земята е на десет хиляди години, въпреки купищата научни доказателства за противното. — Замълча за миг. — Макар да предполагам, че същото се отнася за учените, които отказват да повярват в достоверността на религиозните писания.

— Не е същото — възрази Уинстън. — И въпреки че може да е политически коректно да се отнасяме с еднакво уважение към възгледите на науката и религията, това отношение крие опасна заблуда. Човешкият интелект винаги е еволюирал, като е отхвърлял остарялата информация в полза на новата истина. Така се е развил видът. От гледна точка на Дарвиновата теория, религията, която пренебрегва научните факти и отказва да промени представите си, е като рибата, която е попаднала в постепенно пресъхващо езеро и отказва да се отправи към по-дълбоки води, защото не иска да повярва, че светът ѝ се е променил.

„Същото сигурно щеше да каже и Едмънд“ — помисли си Робърт. Старият му приятел много му липсваше.

— Е, ако тази нощ е някакъв показател, предполагам, че дебатите ще продължат още дълго в бъдеще.

Той замълча, защото изведнъж му хрумна нещо, за което по-рано не се беше сещал.

— Като стана дума за бъдещето, Уинстън, какво ще се случи сега с теб ? Тъй де… след като Едмънд го няма.

— С мен ли? — Компютърът неумело се засмя. — Нищо. Едмънд знаеше, че умира, и направи съответните приготовления. Според последното му завещание Барселонският суперкомпютърен център ще наследи Е-Уейв. Те ще бъдат уведомени за това след няколко часа и веднага ще влязат във владение на лабораторията.

— Това отнася ли се и за… теб ? — Лангдън имаше чувството, че Кърш все едно е завещал стария си домашен любимец на нов стопанин.