Дэн Браун - Произход

— Господи! — промълви Амбра и ужасено притисна длан към устата си.

На диаграмата ясно се виждаше как заплашителният черен балон се уголемява с потресаваща бързина и до 2050 година изцяло поглъща светлосиньото човечество.

— Съжалявам, че трябва да ви покажа това, но всички модели, които пуснах, дадоха един и същи резултат. Човешкият вид еволюира до нашето време и после изведнъж се появява нов вид, който ни изтрива от лицето на Земята.

Лангдън се взираше в страховитата графика и се опитваше да се успокои, че това е просто компютърен модел. Такива схеми, знаеше той, притежаваха способността да оказват дълбоко въздействие на човек, за разлика от изходните данни. Диаграмата на Едмънд излъчваше усещане за окончателност — сякаш изчезването на човечеството вече е свършен факт.

— Нашият вид е на ръба на изчезването, приятели — заяви Кърш с толкова мрачен глас, че все едно предупреждаваше за скорошен сблъсък с астероид. — През целия си живот правя прогнози и в този случай анализирах данните от всеки възможен ъгъл. С много голяма сигурност мога да ви уверя, че след петдесет години човечеството, каквото го познаваме, вече няма да съществува.

Първоначалният шок на Робърт отстъпи мястото си на изумление и гняв. „Какви ги вършиш, Едмънд?! Това е безотговорно! Та ти си направил компютърен модел — в данните ти може да има хиляди грешки. Хората те уважават и ти вярват… ще предизвикаш масова истерия“.

— И още нещо — още по-мрачно прибави някогашният му студент. — Ако внимателно се вгледате в симулацията, ще видите, че новият вид не ни изтребва напълно. Той по-скоро ни… поглъща .

„Новият вид ни поглъща?!“

Във възцарилото се смаяно мълчание Лангдън се опита да си представи какво иска да каже с това Едмънд. Пред очите му се заредиха ужасяващи кадри от научнофантастични филми за извънземни , в които хората бяха използвани като живи инкубатори за доминантния вид.

Помъчи се да измисли някакво друго обяснение на резултата, ала заключението изглеждаше неизбежно.

Според симулацията на Кърш през следващите няколко десетилетия човечеството щеше да бъде погълнато от нов вид. Още по-страшно беше това, че този нов вид вече съществуваше и тайно се развиваше.

— Явно нямаше как да оповестя тази информация преди да съм идентифицирал новия вид — продължи футуристът. — Затова се зарових в данните. След безброй симулации успях да се добера до тайнствения новак.

На видеостената се материализира проста диаграма, която Лангдън помнеше от прогимназията — таксономичната йерархия на живите същества, разделена на „шестте царства“ Animalia, Plantae, Protista, Eubacteria, Archaebacteria и Fungi 36 36 Животни, растения, протисти, бактерии, архибактерии, гъби (лат.). — Б.пр. .

— Щом открих този процъфтяващ нов организъм, разбрах, че той има прекалено много разнообразни форми, за да бъде определен като вид — каза Едмънд. — От таксономична гледна точка пък е прекалено обхватен, за да бъде наречен „разред“ и даже „тип“. — Той впери поглед в обектива. — И тогава осъзнах, че нашата планета вече е обитавана от нещо далеч по-голямо. Което може да се означи единствено като ново царство .

Лангдън изведнъж се досети за какво говори неговият приятел.

„Седмото царство“.

Потресен, той слушаше как Кърш съобщава новината на света и описва нововъзникващото царство, за което професорът неотдавна беше чул в една лекция на специалиста по дигитална култура Кевин Кели по онлайн медията ТЕД. Това ново царство на живота беше предсказано още от някои от първите научнофантастични писатели, но в него имаше една уловка.

Защото се състоеше от неодушевени същества.

Тези безжизнени видове еволюираха почти като живите — усложняваха се, приспособяваха се към нова среда и се размножаваха в нея, изпитваха нови разновидности, някои от които оцеляваха, а други изчезваха. Съвършено огледало на Дарвиновата адаптивна промяна, тези нови организми се бяха развили с ослепителна бързина и сега представляваха съвсем ново царство, седмото, което заемаше мястото си до Animalia и останалите.

И се наричаше Technium.

Едмънд се впусна в изумителен разказ за най-новото царство на планетата, което включвало цялата техника . Той описа как новите машини процъфтявали или измирали според законите на Дарвиновото „оцеляване на най-годните“, като постоянно се приспособявали към средата, развивали нови механизми за оцеляване и в случай на успех се възпроизвеждали колкото може по-бързо, за да завладеят наличните ресурси.