Дэн Браун - Произход

На видеостената се появи примитивна двуизмерна черно-бяла анимация. Робърт позна класиката на Дисни от 1928 година „Параходът Уили“.

— През последните деветдесет години анимационното изкуство се развива бързо — от първите кинеографи с Мики Маус до разкошните съвременни анимационни филми.

До старото филмче потече ярка хиперреалистична сцена от една скорошна анимация.

— Този качествен скок е сходен с трите хиляди години еволюция от пещерните рисунки до шедьоврите на Микеланджело. Като футурист, аз се интересувам от всякакви умения, които постигат бързо развитие — продължи Кърш. — Методът, който прави възможен този скок, както научих, се нарича „междинни фази“. За да си спести работа, аниматорът кара компютъра да възпроизведе междинни кадри между два крайни образа и така осъществява плавен преход от първия към втория образ. По същество това е запълване на празнотите. Вместо да рисуват на ръка всеки кадър, което в нашия случай може да се сравни с моделирането на всяка стъпчица в еволюционния процес, днес аниматорите рисуват само някои от ключовите кадри… и после карат компютъра да „измисли“ междинните стъпки и да запълни празнотите в еволюцията.

— Това означава „междинни фази“ — каза Едмънд. — И когато научих за тях, разбрах, че това е ключът за нашето бъдеще.

Амбра се обърна към Лангдън.

— Накъде клони той?

Още преди Робърт да се замисли над въпроса, на екрана се появи ново изображение.

— Човешката еволюция — каза Кърш. — Това е нещо като кинеограф. Благодарение на науката сме успели да създадем няколко ключови кадъра — шимпанзе, австралопитек, Хомо хабилис, Хомо еректус, неандерталец, — обаче преходите между тези видове си остават неясни.

Точно както очакваше Лангдън, неговият приятел описа идеята си да приложи компютърни „междинни фази“, за да запълни празнотите в човешката еволюция. Разказа за няколкото международни геномни проекта, в които учените анализирали костни фрагменти от човек, палеоескимос, неандерталец и шимпанзе, за да възстановят геномната структура на десетина преходни етапа между шимпанзетата и Homo sapiens.

— Знаех, че ако използвам известните примитивни геноми като ключови кадри , мога да програмирам Е-Уейв да изгради еволюционен модел, който свързва всички тях — своеобразен еволюционен вариант на детската игра „Свържи точките“. Затова започнах с нещо просто, мозъчния обем — много точен общ показател за интелектуална еволюция.

На дисплея се материализира графика.

— Освен общи структурни параметри като мозъчния обем Е-Уейв картира хиляди генетични маркери, които обуславят когнитивните способности, например пространствена ориентация, речников обем, дългосрочна памет и скорост на обработване на информацията.

На екрана бързо се заредиха подобни графики, представящи едно и също експоненциално нарастване.

— После Е-Уейв направи безпрецедентна симулация на интелектуалната еволюция във времето. — Камерата отново показа лицето на Едмънд. — „И какво от това? — ще попитате вие. — Какво ни интересува процесът, благодарение на който хората са станали интелектуално господстващ вид?“ Интересува ни, защото, ако успеем да установим закономерност , компютърът може да ни каже до какво ще доведе тя в бъдеще. — Той се усмихна. — Ако аз започна с „две, четири, шест, осем“… вие ще продължите с „десет“. По същество накарах Е-Уейв да прогнозира как ще изглежда това „десет“. Щом компютърът симулира интелектуалната еволюция, мога да му задам очевидния въпрос: какво идва после? Как ще изглежда човешкият интелект след петстотин години? Или с други думи, къде отиваме?

Робърт се стъписа от тази перспектива и макар да не разбираше достатъчно от генетика и компютърно моделиране, за да прецени точността на прогнозите на Кърш, идеята му се стори изключително находчива.

— Еволюцията на един вид винаги е свързана с неговата околна среда , затова накарах Е-Уейв да насложи втори модел, симулация на съвременния свят, което не е никак сложно, защото в интернет може да се открие всичко за културата, политиката, науката, климата и техниката — продължи Едмънд. — Програмирах компютъра да обърне специално внимание на онези фактори, които ще окажат най-силно въздействие върху бъдещото развитие на човешкия мозък — нови медикаменти и медицински технологии, замърсяване, културни детерминанти и така нататък. — Той замълча за миг. — И после пуснах програмата.