Дэн Браун - Произход

— На всеки трийсетина години преживяваме такива гигантски скокове… и сега може би се случва тъкмо това.

Бързо се заредиха заглавия в пресата:

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С УЧЕНИЯ, КОЙТО МОЖЕ ДА ОБОРИ БОГ

КРЕАЦИОНИЗМЪТ РАЗБИТ НА ПУХ И ПРАХ

БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, НО ВЕЧЕ НЕ СЕ НУЖДАЕМ ОТ ТВОЯТА ПОМОЩ

Списъкът продължаваше, появиха се и откъси от публикации в големи научни списания, които по същество твърдяха едно и също: ако Джереми Ингланд успее да докаже новата си теория, последиците ще са потресаващи — не само за науката, но и за религията.

Лангдън прочете последното заглавие на стенния екран — от електронното списание „Салон“, 3 януари 2015 година.

БОГ Е ПРИТИСНАТ В ЪГЪЛА: БЛЕСТЯЩАТА НОВА НАУКА, ОТ КОЯТО С ПРАВО СЕ УЖАСЯВАТ КРЕАЦИОНИСТИТЕ И ХРИСТИЯНСКИТЕ ЕКСТРЕМИСТИ

Един млад професор в МТИ довършва работата на Дарвин — и заплашва да унищожи всичко най-скъпо на религиозните екстремисти.

На екрана отново се появи Едмънд — крачеше решително по коридора на университетска лаборатория.

— Какъв пък е този гигантски скок, който толкова плаши креационистите?

Широко усмихнат, той спря пред една врата.

— Да влезем и да попитаме самия Ингланд.

Младият мъж, когото показа камерата, беше физикът Джереми Ингланд, висок и много слаб, с неподдържана брада и кротка весела усмивка. Стоеше пред черна дъска, покрита с математически уравнения.

— Първо трябва да подчертая, че тази теория не е доказана , тя е просто една идея — добродушно и скромно започна ученият и сви рамене. — Макар че, признавам, ако изобщо успеем да я докажем, последиците ще са изключителни.

През следващите три минути той очерта теорията си, която се оказа неочаквано проста, подобно на повечето променящи парадигмите концепции.

Ако Лангдън я разбираше вярно, тя се свеждаше до това, че вселената функционира с една-единствена цел.

Да разпространява енергия.

Най-общо казано, когато открива зони на концентрирана енергия, вселената я разпръсква. Класическият пример, илюстриран от Кърш, беше чашата горещо кафе, оставена на кухненския плот — то винаги изстива и разпространява топлината си към другите молекули в стаята по силата на Втория закон на термодинамиката.

Робърт изведнъж разбра защо Едмънд го беше разпитвал за митовете за Сътворението — във всички тях имаше образи на енергия и светлина, която безкрайно се разпространява и осветява мрака.

Ингланд обаче смяташе, че има една уловка, която се отнася до това как вселената разпространява енергията.

— Известно ни е, че вселената поощрява ентропията и хаоса, и може би ще се изненадаме да видим толкова много примери за молекули, които се самоорганизират .

На екрана пак се появи предишният колаж — торнадо, неравно речно дъно, снежинка.

— Всичко това са примери за „дисипативни структури“ — сбор от молекули, които са се подредили в структури, помагащи на една система да разпръсква енергията си по-ефикасно.

Ингланд набързо обясни, че торнадото е механизмът, чрез който природата разпръсква концентрирана зона на високо налягане, като го преобразува в постепенно изтощаваща се въртелива сила. Същото се отнасяше за неравното речно дъно, което пресреща енергията на бързото течение и я разпръсква. Снежинките разпръскват слънчевата енергия, като образуват многофасетни структури, хаотично отразяващи светлината във всички посоки.

— Просто казано, материята се самоорганизира, за да разпръсква енергията по-лесно — продължи физикът и се усмихна. — В стремежа си да поощри хаоса , природата създава малки зони на ред . Тези зони са структури, които подсилват хаотичността на дадена система и съответно пораждат ентропия.

Досега Лангдън никога не се беше сещал за това, но Ингланд имаше право — примерите бяха навсякъде. Той си представи буреносен облак. Когато статичното електричество организира облака, вселената образува мълния. С други думи, физическите закони създават механизми за разпръскване на енергия. Мълнията освобождава енергията на облака в земята, разпръсква я и така увеличава цялостната ентропия на системата.

„За да създадеш ефикасно хаос, имаш нужда от малко ред“ — осъзна Робърт.

Разсеяно се зачуди дали не може ядрените бомби да се разглеждат като ентропични механизми — малки зони на грижливо организирана материя, служещи да пораждат хаос. В паметта му изскочи математическият символ за ентропия и му хрумна, че той прилича на експлозия или на Големия взрив — разпространяване на енергия във всички посоки.