Дэн Браун - Произход

Кърш посочи няколко миниатюрни камери по ръбовете на масата.

— С помощта на оптични сензори, които измерват скоростта, ротацията, посоката и оста на въртене на бияча, мога да получа математическа моментна снимка на движението на топката във всеки даден момент и на тази основа да направя изключително точни предвиждания за нейното бъдещо движение.

Веднъж Робърт беше използвал голф симулатор, който прилагаше подобна технология, за да предвиди с потискаща прецизност склонността на професора да изстрелва топките в гората.

Едмънд извади от джоба си голям смартфон, чийто дисплей показваше масата със замръзналата на мястото си виртуална топка бияч. Над нея имаше серия математически уравнения.

— Като знам точната маса, положение и скорост на бияча, мога да изчисля неговите взаимодействия с другите топки и да предвидя резултата. — Футуристът докосна екрана и симулираният бияч се съживи, блъсна се в очакващите го топки, разби ги и прати четири от тях в различни джобове. — Четири топки — съобщи Кърш, без да откъсва поглед от телефона си. — Доста добър удар. — Отново вдигна очи към публиката. — Не ми ли вярвате?

Едмънд щракна с пръсти над истинската маса и биячът звучно се удари в другите топки. Същите четири се търколиха и паднаха в същите четири джоба.

— Не е точно машина на времето, обаче пак ни дава възможност да виждаме в бъдещето — ухили се той. — А и ми позволява да променям физическите закони. Например мога да премахна триенето и скоростта на топките никога няма да намалява… постоянно ще се търкалят, докато накрая и последната не падне в джоба.

Кърш натисна няколко клавиша и отново пусна симулацията. Този път след разбиването рикоширащите топки не намаляваха скоростта си, бясно отскачаха и една по една падаха в джобовете, докато накрая на масата останаха да се движат само две.

— И ако ми омръзне да чакам последните две топки, мога просто да превъртя процеса напред. — Той докосна дисплея и двете топки бясно се затъркаляха насам-натам, а после и те паднаха в джобовете. — Така мога да виждам бъдещето много преди то да се е случило. Всъщност компютърните симулации просто са виртуална машина на времето. — Замълча за миг. — Естествено, всичко това е доста елементарна математика в малка затворена система като билярдната маса. Ами по-сложните системи?

Футуристът повдигна епруветката на Милър-Юри и се усмихна.

— Предполагам, че се сещате накъде бия. Компютърното моделиране е своеобразна машина на времето и ни позволява да виждаме бъдещето… може би дори милиарди години напред.

Амбра се разшава на дивана, без да откъсва поглед от лицето на Кърш.

— Както можете да си представите, аз не съм първият учен, който мечтае да моделира първичния бульон на Земята — продължи той. — Този експеримент теоретично е очевиден, обаче на практика е кошмарно сложен.

Отново се появиха бурните първични морета, мълнии, вулкани и гигантски вълни.

— Моделирането на океанската химия изисква симулация на молекулно равнище. Все едно да предвиждаме времето толкова прецизно, че да знаем положението на всяка въздушна молекула във всеки даден момент. Следователно за каквато и да е сериозна симулация на първичното море е нужно компютърът да разбира не само физическите закони — движението, термодинамиката, гравитацията, съхранението на енергия и така нататък, — но и химията, за да възпроизвежда вярно връзките между всички атоми във врящия океански бульон.

Камерата се „гмурна“ във вълните, образът се уголеми и показа една-единствена водна капка, в която бурен въртоп от виртуални атоми и молекули се свързваха и разкъсваха.

— За съжаление — Едмънд отново се появи на екрана, — симулация на толкова много възможни пермутации изисква огромна изчислителна мощност, далеч надхвърляща капацитета на всеки компютър. — Очите му пак заблестяха от вълнение. — Тоест… на всеки друг компютър, освен един .

Прозвуча орган, изпълняващ прочутото начало на „Токата и фуга в ре минор“ от Бах, и на екрана се появи зашеметяваща панорамна снимка на грамадния двуетажен компютър на Кърш.

— Е-Уейв — прошепна Амбра, за пръв път от доста време нарушавайки мълчанието си.

Лангдън се взираше в екрана. „Разбира се… блестящо“.

На този драматичен музикален фон Едмънд се впусна в емоционална видеоекскурзия около своя суперкомпютър и накрая показа неговия „квантов куб“. Органът завърши с гръмовна кулминация — футуристът буквално прибягваше до всякакви изразни средства.