Едмънд въздъхна.
— Както мнозина от вас обаче знаят, експериментът Милър-Юри е бил неуспешен. Образували се някои аминокиселини, но нищо, което дори малко да напомня живот. Химиците опитвали многократно, комбинирали съставките по различен начин, променяли начините на загряване, ала напразно. Явно животът , както отдавна били убедени вярващите, се нуждаел от божествена намеса. Милър и Юри накрая се отказали от експериментите си. Религиозната общност облекчено въздъхнала и научната общност се върнала към изследванията си. — Той направи пауза и в очите му заблестяха весели пламъчета. — Поне до две хиляди и седма… когато се случи нещо неочаквано.
Кърш разказа, че след смъртта на Милър забравените епруветки на двамата химици били преоткрити в един килер в Калифорнийския университет в Сан Диего. Студентите му отново анализирали пробите, като използвали по-съвършени съвременни методи, например течна хроматография и масспектрометрия — и получили смайващи резултати. При оригиналния експеримент на Милър-Юри очевидно се образували много повече аминокиселини и сложни съединения, отколкото навремето били в състояние да установят. Новите анализи на съдържанието на епруветките дори идентифицирали няколко важни нуклеобази — градивните елементи на РНК и може би на… ДНК.
— Това удивително научно откритие отново потвърди идеята, че животът наистина просто възниква… без божествена намеса — каза в заключение Едмънд. — Експериментът Милър-Юри явно всъщност е бил успешен, но му е било нужно повече време. Да си спомним един важен факт: животът е еволюирал в продължение на милиарди години, а тези епруветки са престояли в килера само малко повече от пет десетилетия. Ако хронологията на опита се измерваше в километри, нашата перспектива все едно е била ограничена само до първия сантиметър…
Остави тази мисъл да увисне във въздуха.
— Излишно е да споменавам, че интересът към идеята за пресъздаване на живот в лабораторни условия изведнъж отново се възроди.
„Спомням си“ — помисли си Лангдън. Харвардските биолози бяха организирали факултетно парти под мотото „Създай си собствена бактерия“.
— Разбира се, съвременните религиозни водачи реагираха остро. — Едмънд постави с пръсти кавички около думата „съвременните“.
На стенния екран се появи началната страница на creation.com — Робърт знаеше, че уебсайтът често е бил обект на гневните подигравки на Кърш. Тази организация наистина проявяваше изключителна активност в разпространението на креационистките възгледи, но едва ли можеше да се посочи като показателен пример за „съвременния религиозен свят“.
Тя определяше мисията си по следния начин: „Да доказваме истинността на Библията и да потвърждаваме нейната достоверност — и особено на историята в Битие“.
— На този популярен и влиятелен сайт буквално има десетки постове за опасностите от продължаването на проучванията на Милър и Юри — каза Кърш. — Тези хора всъщност няма от какво да се страхуват. Даже експериментът да успее да създаде живот, това сигурно няма да се случи през следващите два милиарда години.
Едмънд за пореден път вдигна епруветката.
— Както можете да си представите, най-голямото ми желание е да съм в състояние да превъртя напред тези два милиарда години, да анализирам съдържанието на тази епруветка и да докажа, че всички креационисти грешат. За съжаление за тази цел ми трябва машина на времето. — Той направи кисела физиономия. — И затова… аз я построих.
Лангдън погледна Амбра, която почти не помръдваше от началото на презентацията. Тъмните ѝ очи бяха приковани в екрана.
— Не е чак толкова мъчно да се направи машина на времето — усмихна се футуристът. — Сега ще ви покажа какво имам предвид.
На екрана се появи пуст бар, в който влезе Едмънд и се насочи към една от билярдните маси. Топките бяха подредени в обичайния триъгълник и очакваха някой да ги разбие. Той взе една щека, надвеси се над масата и решително удари топката бияч, която се затъркаля към другите топки.
В мига преди да се блъсне в тях Едмънд извика:
— Стоп!
Биячът замръзна на мястото си в момента преди удара.
— Ако сега поискам да предскажете кои топки ще паднат в джобовете, ще можете ли да го направите? — попита Кърш. — Няма, разбира се. Възможностите са хиляди. А ако имате машина на времето и превъртите петнайсет секунди напред в бъдещето, видите какво се случи и се върнете? Ако щете ми вярвайте, приятели, обаче ние вече разполагаме с такава технология.
Читать дальше