Дэн Браун - Произход

— Просто чудесно — с широка усмивка отговори кралят. — Защото с мен са хората, на които имам най-голямо доверие.

Епископът стрелна Хулиан с тревожен поглед и отново се обърна към краля.

— Ваше величество, водя ви вашия син, както пожелахте. Да ви оставя ли насаме?

— Не, Антонио — спря го монархът. — Искам да се изповядам. И имам нужда от своя свещеник.

Валдеспино поклати глава.

— Вашият син едва ли очаква да му обясните днешното си поведение. Сигурен съм, че…

— Днешното си поведение ли? — засмя се кралят. — Не, Антонио, ще изповядам тайната, която пазих от Хулиан през целия му живот.

ConspiracyNet.com

ГОРЕЩА НОВИНА

ЦЪРКВА ПОД АТАКА!

Не, не я атакува Едмънд Кърш — а испанската полиция!

В момента полицията щурмува църквата „Торе Гирона“ в Барселона. Смята се, че вътре Робърт Лангдън и Амбра Видал подготвят успешното стартиране на изключително очакваната презентация на Едмънд Кърш, до което остават няколко минути.

Броенето започна!

След втория опит на Лангдън да въведе стиха архаичният компютър доволно изпиука.

„Слава богу! — помисли Амбра, докато професорът се изправяше и се обръщаше към нея. Тя го прегърна и се притисна към него. — Едмънд щеше да е на седмото небе!“

— Две минути и трийсет и три секунди — съобщи Уинстън.

Тя пусна Лангдън и двамата се завъртяха към течнокристалните екрани. Средният показваше брояч, какъвто Амбра неотдавна беше видяла в „Гугенхайм“.

„Над двеста милиона души?! — изуми се Амбра. Очевидно докато с Лангдън бяха бягали из Барселона, целият свят беше следил събитията. — Публиката на Едмънд е достигнала астрономическа цифра“.

Екраните от двете страни на брояча продължаваха да предават картината от охранителните камери и тя забеляза внезапна промяна в поведението на полицията. Полицаите, които бяха блъскали по вратите и бяха разговаряли по радиостанциите си, сега един по един вадеха смартфоните си и се взираха в тях. Пространството пред входа на църквата постепенно се превърна в море от бледи, изпълнени с очакване лица, осветени от сиянието на дисплеите.

„Едмънд накара света да се закове на място. — Обзе я странно чувство за отговорност, задето хората по цялото земно кълбо се готвеха да гледат презентация, която щеше да се излъчва на живо от тази зала. — Дали гледа и Хулиан?“ Амбра бързо пропъди тази мисъл от ума си.

— Програмата е заредена — съобщи Уинстън. — Струва ми се, че ще ви е по-удобно да гледате в къта за почивка на Едмънд в отсрещния край на лабораторията.

— Благодаря, Уинстън — каза Лангдън и поведе Амбра покрай синкавосивия куб.

Върху стъкления под в къта за почивка имаше ориенталски килим, елегантни мебели и велоергометър.

Когато стъпи върху мекия килим, Амбра усети, че тялото ѝ незабавно се отпуска. Тя се настани на дивана и сви крака под себе си, после се огледа за телевизор.

— Къде ще гледаме?

Лангдън се беше отдалечил, за да види нещо в ъгъла, и явно не я чу, но Амбра съвсем скоро получи отговор на въпроса си. Цялата задна стена на помещението засия отвътре и се появи позната картина.

„Цялата стена е дисплей?!“

Тя се втренчи в два и половина метровия екран и в този момент осветлението в църквата постепенно започна да отслабва. Уинстън очевидно се грижеше за приятното им прекарване с голямото шоу на Едмънд.

Лангдън стоеше в ъгъла на лабораторията като хипнотизиран — само че не от грамадната телестена, а от един малък предмет, който току-що беше забелязал, поставен върху изящен пиедестал като в музейна изложба.

В метална витрина със стъклена предна стена имаше запушена с тапа и надписана епруветка, която съдържаше мътнокафява течност. В първия момент Робърт се зачуди дали не е някое от лекарствата, които беше взимал някогашният му студент. После прочете етикета.

„Невъзможно — каза си. — Какво прави това тук?!“

По света имаше само няколко „прочути“ епруветки, но професорът знаеше, че тази определено спада към тях. „Не мога да повярвам, че Едмънд е притежавал една от епруветките! — Сигурно я беше купил нелегално на космическа цена. — Също като картината на Гоген в Каса Мила“.