Дэн Браун - Произход

Лангдън се усмихна — беше си помислил същото.

— Докато в Лабораторията за квантов изкуствен интелект на Гугъл използваха компютри като Д-Уейв, за да усъвършенстват способността на машините да се учат, през последните няколко години Едмънд тайно изпревари всички с Е-Уейв. И го постигна, като реализира една дръзка идея… — Уинстън замълча за миг. — Двукамерност.

Робърт се намръщи. „Като двете камари на парламента ли?“

— Двуделен мозък — продължи Уинстън. — Ляво и дясно полукълбо.

„Двуделният разум“ — досети се професорът. Една от причините за необикновените творчески способности на човека се криеше в различното функциониране на двете половини на мозъка му. Лявата беше аналитична и вербална, а дясната — интуитивна и образна.

— Номерът се състоеше в това, че Едмънд реши да създаде синтетичен мозък, имитиращ човешкия , тоест разделен на ляво и дясно полукълбо. Макар че в случая по-скоро става дума за долен и горен етаж.

Робърт се отдръпна и погледна през стъкления под към вибриращата машина долу, после отново към безшумния „сталактит“ в куба. „Две отделни машини, свързани в едно цяло — двуделен разум“.

— Когато бъдат принудени да работят като общ организъм, тези две машини възприемат различни подходи към решаването на проблемите и съответно преживяват същите сблъсъци и компромиси, каквито се наблюдават при двете полукълба на човешкия мозък — продължи Уинстън. — Това води до невероятен скок в способността на изкуствения интелект да се учи и твори и в известен смисъл го… очовечава . В моя случай Едмънд ми даде средствата, с които да се очовеча, като наблюдавам околния свят и моделирам човешки черти — чувство за хумор, сътрудничество, ценностна система и даже морал.

„Невероятно“ — удиви се Лангдън.

— Значи този двоен компютър по същество… си ти , така ли?

Уинстън се засмя.

— Е, тази машина съм толкова аз , колкото вашият мозък сте вие . Ако наблюдавате мозъка си, поставен в тава, нали няма да кажете: „Това тук съм аз“? Ние сме сборът от взаимодействия, осъществяващи се вътре в механизма.

— Колко време остава до началото на презентацията, Уинстън? — прекъсна го Амбра, която отиваше към бюрото на Едмънд.

— Пет минути и четирийсет и три секунди — отвърна компютърът. — Време е да се приготвим.

— Да — каза тя.

Панелът на прозореца се плъзна обратно и Лангдън последва Амбра при бюрото.

— Като се има предвид, че си работил тук с Едмънд, Уинстън, изненадана съм, че нямаш абсолютно никаква представа какво е неговото откритие — каза Амбра.

— Пак ви повтарям, госпожице Видал, че моята информация е частична — отговори той. — Аз разполагам със същите данни като вас. Мога само да правя обосновани предположения.

— Например? — Амбра заоглежда работното място на футуриста.

— Ами, Едмънд твърдеше, че откритието му щяло да „промени всичко“. Според моя опит всички най-революционни открития в историята са водили до създаване на нови модели на вселената — като Питагоровата кръгла Земя, хелиоцентризма на Коперник, еволюционната теория на Дарвин и Айнщайновата теория на относителността. Всички те драстично са променили представите на човечеството за света и са довели до развитието на съвременния модел на вселената.

Лангдън погледна към тонколоната на тавана.

— Значи предполагаш, че Едмънд е открил нещо, което предполага нов модел на вселената, така ли?

— Това е най-логичното заключение. — Уинстън заговори по-бързо. — МареНострум случайно е един от най-добрите „моделиращи“ компютри на света, специализиран в сложни симулации, най-известната от които е „Аля Ред“, пълноценно функциониращо виртуално човешко сърце, възпроизведено с точност до клетъчно равнище. Разбира се, след добавянето на квантовия компонент тази машина може да моделира системи, милиони пъти по-сложни от човешки органи.

Робърт схвана идеята, но пак не можеше да си представи какво би могъл да е моделирал Едмънд, за да отговори на въпросите „Откъде идваме?“ и „Къде отиваме?“.

— Уинстън? — извика от бюрото Амбра. — Как се включва всичко това?

— Мога да ви помогна — отвърна компютърът.

Трите огромни течнокристални екрана се съживиха в момента, в който Лангдън застана до Амбра. Когато на дисплеите се появи образ, двамата уплашено отскочиха.

— Уинстън… това на живо ли е? — попита Амбра.

— Да, от външните ни охранителни камери. Реших, че трябва да знаете. Пристигнаха преди няколко секунди.