Дэн Браун - Произход

— … кюбити заместват бинарните числа… суперпозиция на състояния… квантови алгоритми… заплитане и тунелен ефект…

Робърт вече разбираше защо двамата с Едмънд са разговаряли за изобразително изкуство вместо за компютърни науки.

— … позволява квадрилиони изчисления с плаваща запетая в секунда — завърши Уинстън. — В резултат на което тези две съвсем различни машини заедно са най-мощният суперкомпютър на света.

— Боже мой! — промълви Амбра.

— По-точно Богът на Едмънд — поправи я Уинстън.

ConspiracyNet.com

ГОРЕЩА НОВИНА

ЩЕ ОПОВЕСТЯТ ОТКРИТИЕТО НА КЪРШ СЛЕД БРОЕНИ МИНУТИ!

Да, истина е!

Лагерът на Едмънд Кърш току-що разпространи изявление до медиите, в което потвърждава, че неговото научно откритие, останало неразгласено след убийството на футуриста, ще бъде излъчено на живо в 03.00 часа централноевропейско време.

Зрителската аудитория придобива умопомрачителни мащаби и статистиката за глобалния интерес е безпрецедентна.

Във връзка с тази новина: преди малко съобщиха, че Робърт Лангдън и Амбра Видал били забелязани да влизат в парка на някогашната църква „Торе Гирона“, а в момента — Барселонски суперкомпютърен център, където се смята, че през последните няколко години е работил Едмънд Кърш. Все още не сме потвърдили дали презентацията ще бъде излъчвана оттам.

Очаквайте презентацията на Кърш, която можете да гледате на живо в КонспирасиНет тук .

Докато минаваше през железния портал, принц Хулиан изпитваше тревожното усещане, че може никога да не излезе оттук.

„Долината на падналите. Какво правя тук?“

Беше студено и тъмно. Единствената светлина идваше от два електрически аплика. Миришеше на влажен камък.

Пред тях стоеше униформен мъж с връзка ключове, които подрънкваха в треперещите му ръце. Хулиан не се изненада, че служителят от Патримонио Насионал 35 35 Испанска държавна агенция, управляваща държавните обекти, използвани от членовете на кралското семейство като резиденции и за провеждане на официални събития. — Б.пр. е нервен — в мрака зад него чакаха шестима агенти от Гуардия Реал. „Баща ми е тук“. Явно бяха повикали нещастния човечец през нощта да отключи свещената планина на Франко за краля.

Един от агентите бързо пристъпи напред.

— Принц Хулиан, епископ Валдеспино. Очаквахме ви. Насам, моля.

И ги поведе към портал от ковано желязо с релеф на зловещ франкистки символ — свиреп двуглав орел в нацистки стил.

— Негово величество е в края на тунела. — Агентът им даде знак да влязат през открехнатата порта.

Хулиан и епископът се спогледаха неуверено и минаха между заплашителните метални скулптури от двете страни на входа — ангели на смъртта, държащи мечове с форма на кръстове.

„Типичната франкистка военно-религиозна символика“ — помисли си престолонаследникът, докато двамата с Валдеспино навлизаха в недрата на планинския връх.

Тунелът можеше да си съперничи по разкош с балната зала в мадридския кралски дворец — с настилка от фино полиран черен мрамор, висок касетиран свод и безброй стенни аплици с форма на факли.

Тази нощ обаче имаше много по-драматично осветление. По цялата дължина на коридора пламтяха десетки светилници, подредени като насочващи светлини на самолетна писта. Те се палеха по традиция само за големи събития — каквото очевидно беше и среднощната поява на краля.

Отблясъците на оранжевите пламъци танцуваха по полирания под и в грамадния тунел цареше почти свръхестествена атмосфера. Хулиан усещаше призрачното присъствие на клетниците, които бяха издълбали прохода с кирки и лопати, трудейки се години наред в тази студена планина, гладни, премръзнали, умиращи, и всичко това в прослава на Франко, чийто гроб се намираше тук.

„Гледай внимателно, сине — беше му казал баща му. — Един ден ти ще го разрушиш“.

Хулиан знаеше, че сигурно няма да има достатъчно власт, за да унищожи тази разкошна постройка, ала все пак се изненадваше, че испанският народ е допуснал да я запазят, особено като се имаше предвид страстното му желание да загърби мрачното си минало и да се устреми към новия свят. Но пък все още имаше хора, които изпитваха носталгия по едно време, и в деня на смъртта на диктатора стотици престарели франкисти продължаваха всяка година да се стичат тук, за да му отдадат почит.

— Дон Хулиан — прошепна епископът, докато вървяха по коридора. — Знаете ли защо баща ви ни вика тук?