Дэн Браун - Произход

Пое си дълбоко дъх и вдигна очи да огледа странното помещение.

Лабораторията на Едмънд представляваше прозрачен паралелепипед, в центъра на който доминираше металният куб със синкавосива, отразяваща всичко наоколо повърхност. В ъгъла на помещението вдясно от куба имаше ултрамодерно работно място с полукръгло бюро, три исполински течнокристални екрана и няколко клавиатури, вградени в гранитната повърхност.

— Истински център за управление на космически полети! — промълви Амбра.

Робърт кимна и погледна към противоположния ъгъл, където имаше ориенталски килим, фотьойли, диван и велоергометър.

„Пещерата на суперкомпютърния човек — помисли си. Предполагаше, че Едмънд почти се е пренесъл да живее в тази стъклена кутия, докато е работил по проекта си. — Какво ли е открил тук горе?“ Преодолял първоначалната си неувереност, Лангдън изпитваше все по-силно интелектуално любопитство — нямаше търпение да узнае какви загадки са разбулени на това място, какви тайни са разкрити в резултат на сътрудничеството между един гений и една толкова мощна машина.

Амбра вече стоеше пред куба и озадачено се взираше в полираната му синкавосива повърхност. Професорът застана до нея и силуетите на двамата се отразиха в лъскавия метал.

„И това е компютър?!“ — чудеше се Лангдън. За разлика от машината на долния етаж, металният монолит беше абсолютно безшумен и безжизнен.

Синкавият оттенък му напомни за един суперкомпютър от 90-те години на XX век, наречен „Тъмносин“, който навремето смая света, като победи световния шампион по шахмат Гари Каспаров. Оттогава компютърните технологии се бяха развили толкова много, че Робърт не разбираше почти нищо от тях.

— Искате ли да надникнете вътре? — прозвуча гласът на Уинстън от тонколоните на тавана.

Амбра сепнато погледна нагоре.

— Вътре в куба ли?

— Защо не? — отвърна компютърът. — Едмънд щеше да е много горд, ако можеше да ви покаже устройството му.

— Няма нужда — отклони поканата Амбра и погледна към бюрото на Кърш. — Предпочитам да се заемем с въвеждането на паролата. Ще ни кажеш ли как да го направим?

— Това ще отнеме броени секунди, а до началото на презентацията остават единайсет минути. Погледнете вътре.

На стената на куба, която гледаше към бюрото на Едмънд, с плъзгане се отвори панел, под който се показа дебело стъкло. Лангдън и Амбра се наведоха към него.

Робърт очакваше да види и тук гъста плетеница от жици и мигащи светлинки. Само че нямаше нищо подобно. За негово изумление вътрешността на куба беше тъмна и празна — нещо като гола стаичка. Във въздуха се носеха валма бяла мъгла като в хладилна камера. Дебелият плексигласов панел излъчваше изненадваща студенина.

— Тук няма нищо! — възкликна Амбра.

Лангдън също не виждаше нищо, но усещаше слабо пулсиране, което сякаш идваше отвътре.

— Това бавно туптене е криоохлаждащата система — осведоми ги Уинстън. — Пулсира като човешко сърце.

„Наистина“ — помисли си Робърт, малко смутен от това сравнение.

Постепенно се включиха червени лампи, които осветиха вътрешността на куба. Професорът отначало виждаше само бяла мъгла и гол под — празно квадратно помещение. Светлината постепенно се усили и във въздуха над пода заблещука нещо — изящен метален цилиндър, който висеше от тавана като сталактит.

— А това е причината за поддържането на толкова ниска температура — съобщи компютърът.

Дългото около метър и половина цилиндрично устройство се състоеше от седем хоризонтални пръстена, които намаляваха диаметъра си отгоре надолу и образуваха стесняваща се колона от дискове, свързани с тънки вертикални пръчки. Между лъскавите метални повърхности имаше рядка мрежа от фини жици. Наоколо се стелеше ледена мъгла.

— Е-Уейв — обяви Уинстън. — Квантов скок — ако ме извините за играта на думи — от Д-Уейв на НАСА и Гугъл.

После набързо им обясни, че Д-Уейв, първият „квантов компютър“ на света, проправил пътя към цял нов свят на изчислителни мощности, който учените все още си блъскали главите да проумеят. Вместо бинарен метод за съхранение на информация тези компютри използвали квантовите състояния на елементарните частици, което водело до гигантски скок по отношение на скорост, мощност и гъвкавост.

— Квантовият компютър на Едмънд структурно не се различава чак толкова много от Д-Уейв — каза Уинстън. — Една от разликите е металният куб, в който е компютърът. Кубът е покрит с осмий — рядко срещан свръхплътен химически елемент, който осигурява по-добра магнитна, квантова и термоизолация, пък и, струва ми се, е израз на типичния за Едмънд стремеж към драматизъм.