Дэн Браун - Произход

— Къде е нашето място във всичко това? — попита Ингланд. — Какво общо има ентропията с произхода на живота? — Отиде при черната дъска. — Оказва се, че животът е изключително ефикасно средство за разпръскване на енергията.

Ученият нарисува слънце, излъчващо енергия към дърво.

— Дървото например поглъща силната слънчева енергия, използва я, за да расте, и после излъчва инфрачервена светлина — много по-слабо фокусирана форма на енергия. Фотосинтезата е изключително ефикасен ентропичен механизъм. Дървото разпръсква и отслабва концентрираната слънчева енергия, което води до цялостно увеличаване на ентропията във вселената. Същото може да се каже за всички живи организми, включително хората, които поглъщат организирана материя във формата на храна, преобразуват я в енергия и я разпръскват обратно във вселената като топлина. Най-общо казано, според мен животът не само се подчинява на физическите закони, но и е възникнал заради тях.

„Изключително интересно — помисли си Лангдън. — Ясна научна теория за това как може да се е самозародил животът… без Божията ръка“.

— Аз съм вярващ, но вярата ми, подобно на моите научни изследвания, винаги се е развивала — каза Ингланд. — Смятам тази теория за агностична от гледна точка на духовността. Просто се опитвам да обясня как „стоят“ нещата във вселената и оставям духовното им значение на свещениците и философите.

„Мъдър човек, въпреки че е млад — реши Робърт. — Ако изобщо може да се докаже, теорията му ще е истинска бомба“.

— Засега всички могат да са спокойни — прибави физикът. — По очевидни причини доказването на тази теория е много трудно. С моите сътрудници имаме някои идеи за моделиране на дисипативно насочени системи в бъдеще, но още сме на години от това да го постигнем.

Образът на Ингланд избледня и се смени с този на Едмънд, който стоеше до своя квантов компютър.

— Аз обаче не съм на години от това да го постигна. Защото работя точно върху такова моделиране.

Той се приближи до бюрото си.

— Ако теорията на професор Ингланд е вярна, цялата операционна система на космоса може да се обобщи с една-единствена команда: разпространявай енергия!

Кърш седна на бюрото си и бясно започна да пише на огромната клавиатура. Дисплеите пред него се изпълниха с извънземен наглед код.

— Трябваха ми няколко седмици, за да препрограмирам целия неуспешен експеримент. Подчиних системата на една фундаментална цел — казах ѝ на всяка цена да разпръсква енергия. Подтикнах компютъра да е колкото може по-находчив в стремежа си да увеличи ентропията в първичния бульон. И му разреших да създава всякакви средства , с които смята, че може да го постигне.

Едмънд спря да пише и завъртя стола си към публиката.

— После стартирах модела и се случи нещо невероятно. Оказа се, че съм успял да открия „липсващата съставка“ в моя виртуален първичен бульон.

Лангдън и Амбра напрегнато се взираха в стенния екран, който показваше графичната визуализация на компютърния модел. Камерата отново се гмурна дълбоко във врящия първичен бульон, изображението се уголеми до субатомно равнище, химическите вещества заподскачаха във всички посоки, като се свързваха и разделяха.

— Когато превъртях процеса напред и симулирах изминаването на стотици години, видях да се образуват аминокиселините на Милър и Юри — поясни Кърш.

Робърт не разбираше от химия, но веднага позна протеиновата верига на екрана. Процесът продължаваше и се образуваха все по-сложни молекули, които се свързваха в нещо като медна пита с шестоъгълни килийки.

— Нуклеотиди! — възкликна Едмънд, докато шестоъгълниците продължаваха да се групират. — Виждаме изминаването на хиляди години! И в далечината се забелязват първите бледи намеци за структура!

Докато говореше, една от нуклеотидните вериги започна да се усуква в спирала.

— Виждате ли това?! — извика футуристът. — Изтекли са милиони години и системата се опитва да изгради структура! Опитва се да изгради структура, за да разпръсква енергията си, точно както прогнозира Ингланд!

Моделът продължаваше да се развива и пред изумения Лангдън малката спирала стана двойна и се превърна в най-известното химическо съединение на света.

— Господи, Робърт… — възкликна Амбра. — Това наистина ли е…

— ДНК — обяви Едмънд и замрази образа. — Ето я. ДНК — основата на всеки живот. Живият код на биологията. А защо , ще попитате вие, системата изгражда ДНК в опит да разпръсква енергията си? Ами, понеже сговорна дружина планина повдига! Гората разпръсква повече слънчева светлина от самотното дърво. Ако сте ентропичен механизъм, най-лесният начин да свършите повече работа е да се възпроизвеждате.