Дэн Браун - Произход

Сега цялото лице на футуриста изпълни екрана и Кърш погледна право в обектива.

— Когато стартирах модела… се случи нещо напълно неочаквано. — Той хвърли едва забележим поглед настрани и отново впери очи в камерата. — Нещо изключително тревожно.

Лангдън чу Амбра сепнато да ахва.

— Затова повторих операцията — намръщено съобщи Едмънд. — За съжаление, със същия резултат.

Робърт долови истински страх в очите на стария си приятел.

— Преработих параметрите — въздъхна Кърш. — Обнових програмата, промених всички променливи и продължих да я пускам. Обаче се получаваше едно и също.

Професорът се зачуди дали Едмънд не е открил, че след цялата си еволюция сега човешкият интелект е в упадък . Някои тревожни показатели определено навеждаха на такава мисъл.

— Тези данни ме измъчваха и не можех да ги проумея — каза футуристът. — Затова накарах компютъра да ги анализира. Е-Уейв ми даде заключението си във възможно най-ясната известна му форма. Начерта ми схема.

На екрана се появи графична хронология на еволюцията на животинското царство, започваща преди около сто милиона години — сложна и пъстра мозайка от хоризонтални балони, които се разширяваха и свиваха с времето и илюстрираха появата и изчезването на видовете. В лявата част на графиката доминираха динозаврите — в този момент вече в кулминацията на своето развитие. Те бяха представени с най-големия балон, който растеше с времето и после изведнъж се свиваше с масовото им измиране преди около шейсет и пет милиона години.

— Това е хронология на господстващите форми на земен живот, изобразени с оглед на популация на видовете, място в хранителната верига, вътревидово доминиране и цялостно влияние на планетата. По същество схемата показва кой командва парада във всеки даден момент.

Лангдън проследи диаграмата, чиито балони нагледно демонстрираха как големите популации от различните видове са се появявали, процъфтявали и изчезвали.

— Зората на Хомо сапиенс изгрява около двеста хиляди години преди Христа, обаче придобиваме достатъчно влияние, за да се появим в схемата, чак преди около шейсет и пет хиляди години, когато сме изобретили лъка и стрелата и сме се превърнали в по-ефикасни хищници — поясни Кърш.

Робърт насочи вниманието си към означението за 65 000 години преди Христа, където се появяваше малък син балон с надпис Homo sapiens. Той бавно и много постепенно се разширяваше до около 1000 години преди Христа и оттам нататък бързо започваше да се уголемява.

Когато погледът му стигна до десния край на диаграмата, синият балон заемаше почти цялата широчина на екрана.

„Съвременният човек — помисли си професорът. — Определено най-влиятелният вид на Земята“.

— В двехилядната година, с която свършва тази графика, хората съвсем естествено са представени като господстващ вид на планетата — каза Кърш. — Никой друг вид не може да се сравнява с нас. — Той направи пауза. — Обаче се забелязва поява на нов балон… ето тук .

Образът се уголеми, за да покаже малка черна точка, образуваща се над огромния син балон на човечеството.

— В схемата вече е влязъл нов вид — съобщи Едмънд.

Черното петънце изглеждаше незначително в сравнение със синия балон — мъничко прилепало върху гърба на син кит.

— Знам, че този новак ви се струва нищожен, но ако прескочим напред до наше време, ще видите, че той вече е тук и тихичко си расте.

Диаграмата продължи във времето и гърдите на Робърт се свиха. През последните двайсет години черният балон се беше уголемил неимоверно. Сега той заемаше повече от една четвърт от екрана и се блъскаше с Homo sapiens за влияние и надмощие.

— Какво е това?! — разтревожено прошепна Амбра.

Лангдън сви рамене.

— Нямам представа… някакъв латентен вирус? — Той запрехвърля наум списъка с агресивни вируси, които бяха опустошавали различни райони на света, но не можеше да си представи вид, който незабелязано да се е развил толкова бързо. „Космическа бактерия?“

— Този нов вид е коварен — продължи Кърш. — Той се размножава в геометрична прогресия. Постоянно разширява територията си. И най-важното, еволюира … много по-бързо от човека. — Футуристът впери ледено сериозен поглед в обектива. — За съжаление, ако оставя симулацията да ни покаже бъдещето, дори само след няколко десетилетия, ето какво разкрива тя.

Схемата отново се разшири и хронологията стигна до 2050 година.

Смаяно зяпнал екрана, Робърт скочи на крака.