Дэн Браун - Произход

На екрана се върна лицето на Кърш.

— Когато превъртях модела от този момент нататък, станах свидетел на нещо наистина вълшебно… Започна Дарвинова еволюция!

Замълча за няколко секунди, после продължи:

— И защо не? Еволюцията е начинът, по който вселената непрекъснато изпитва и развива своите механизми. Най-ефикасните оцеляват и се възпроизвеждат, постоянно се усъвършенстват, стават все по-сложни и резултатни. Накрая едни механизми заприличват на дървета, а други, ами… на нас .

Едмънд изведнъж се пренесе в космическия мрак на фона на синьото земно кълбо.

— Откъде идваме? — попита той. — Истината е, че идваме отвсякъде… и отникъде. Ние сме плод на същите физически закони , които пораждат живот в целия космос. Не сме нищо специално. Съществуваме със или без Бог. Ние сме неизбежен резултат на ентропията. Животът не е смисълът на вселената. Животът просто е нещо, което вселената създава и възпроизвежда, за да разпръсква енергия.

Лангдън изпита странна неувереност и се зачуди дали напълно е успял да осмисли значението на казаното от неговия приятел. Да, тази симулация щеше да доведе до сериозна промяна на парадигмата и определено щеше да предизвика трусове в много научни области. Но що се отнасяше до религията , Робърт се питаше дали това ще промени възгледите на хората. Повечето вярващи векове наред бяха пренебрегвали купища научна информация и рационална логика в защита на своята вяра.

Амбра, изглежда, също водеше вътрешна борба и лицето ѝ изразяваше нещо средно между смаяна почуда и сдържана нерешителност.

— Ако сте следили внимателно това, което току-що ви показах, приятели, вие със сигурност разбирате неговото изключително значение — продължи Кърш. — И ако все още не сте убедени, останете с мен, защото това откритие доведе до друго, още по-важно.

Той направи пауза.

— Отговорът на въпроса „Откъде идваме?“… съвсем не е толкова поразителен, колкото отговорът на въпроса „Къде отиваме?“.

В подземната базилика отекнаха бързи стъпки и при тримата мъже в най-вътрешната част на храма дотича агент от Гуардия Реал.

— Ваше величество! — задъхано извика той. — Едмънд Кърш… излъчват… видеото.

Кралят се завъртя на инвалидната си количка и принц Хулиан последва примера му.

Валдеспино угнетено въздъхна. „Беше само въпрос на време“ — напомни си той. Ала душата му се свиваше при мисълта, че в момента целият свят се е вторачил в същото видео, което бяха гледали тримата с Ал Фадл и Кьовеш в библиотеката на Монсерат.

„Откъде идваме?“ Твърдението на Кърш за „безбожния произход“ беше арогантно и богохулно и щеше да окаже пагубно въздействие върху копнежа на човека да се стреми към по-висш идеал и да подражава на Бог, който ни е сътворил по Свой образ и подобие.

Истинската трагедия обаче се състоеше в това, че футуристът не спираше дотам. След първото му светотатство идеше друго, много по-опасно — потресаващият отговор на въпроса „Къде отиваме?“.

Неговата прогноза за бъдещето беше катастрофална — толкова ужасяваща, че Валдеспино и двамата му колеги бяха увещавали Кърш да не я оповестява. Дори заключенията му да бяха верни, тяхното разгласяване щеше да е фатално.

„Не само за вярващите — знаеше епископът. — А и за абсолютно всеки човек на света“.

„Няма нужда от Бог — повтаряше си казаното от някогашния му студент Лангдън. — Животът е възникнал спонтанно по силата на физическите закони“.

Идеята за спонтанното възникване се обсъждаше отдавна — чисто теоретично — от едни от най-великите умове в науката, но сега Едмънд Кърш представяше неопровержим аргумент за това.

„Досега никой не можеше да го докаже, макар и не толкова убедително… нито поне да обясни как всъщност се е случило“.

Симулираният първичен бульон на екрана гъмжеше от микроскопични виртуални форми на живот.

— Докато наблюдавах модела си, се запитах какво ще се случи, ако го оставя да се развива — поясни Едмънд. — Щеше ли накрая да изригне от епруветката и да създаде цялото животинско царство, включително човешкия вид? Ами ако го оставех и след това? Ако му дадях достатъчно време, щеше ли да стигне до следващата стъпка в човешката еволюция и да ни покаже къде отиваме ?

Кърш отново се прехвърли до Е-Уейв.

— За съжаление даже този компютър не може да се справи с модел от такава величина, затова трябваше да измисля как да огранича симулацията. И накрая прибягнах до метод от един невероятен източник… не друг, а самия Уолт Дисни.