Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Погледнах го. Беше прекалено близо към мен. Щеше да е неучтиво, даже да го харесвах, вместо да го мразя. Отдръпнах се.

– Какво?

Той пак се наведе към мен.

– Ти си ми адвокат, нали така?

Дръпнах се още по-назад в опит да се отдалеча от него.

– Какво има, Луис? Работим заедно повече от два месеца и сега седим тук, след като сме избрали съдебните заседатели и сме готови за процеса. Ти ми плати над сто и петдесет бона и ме питаш дали съм ти адвокат?! Естествено, че съм ти адвокат. Какво има? Какво се е случило?

– Нищо не се е случило.

Той се наведе напред и продължи.

– Искам да кажа, че щом си ми адвокат, мога да ти казвам разни неща и ти трябва да ги пазиш в тайна, даже да съм ти съобщил за престъпление. Повече от едно престъпление. Тоя случай е предвиден в правилата за адвокатската тайна, нали така?

Усетих тревожното свиване в стомаха ми.

– Да, Луис, точно така – освен ако не ми съобщиш да престъпление, което предстои да бъде извършено. В такъв случай мога да бъда освободен от етичния кодекс и да информирам полицията, за да го предотвратят. Всъщност това е мой дълг. Адвокатът е съдебен служител. Е, какво искаш да ми кажеш? Току-що чу, че остават две минути. Скоро ще започнем.

– Аз наистина съм убивал хора, Мик.

Зяпнах го.

– Какво?!

– Чу ме.

Наистина. Бях го чул. И не биваше да се правя на изненадан. Вече знаех, че е убивал хора. Сред които Рол Левин. И даже беше използвал моя пистолет – въпреки че не бях разбрал как се е преборил с проследяващата гривна на глезена си. Просто се изненадах, че е решил да ми го признае толкова делово две минути преди началото на процеса.

– Защо ми го казваш? – попитах. – Предстои ми да се опитам да те защитавам и ти…

– Защото знам, че вече знаеш. И защото знам какъв е планът ти.

– Планът ми ли? Какъв план?

Той лукаво ми се усмихна.

– Стига бе, Мик. Елементарно е. Ти ме защитаваш в това дело. Полагаш всички усилия, получаваш си големите кинти, печелиш и се чупиш. Но пък после, след като всичко свърши и паричките са ти в банката, ти се обръщаш срещу мен, защото вече не съм ти клиент. Хвърляш ме на куките, за да измъкнеш Хесус Менендес и да изкупиш вината си.

Не отговорих.

– Е, аз не мога да го допусна – тихо продължи Рулей. – Виж сега, твой съм завинаги, Мик. Казвам ти, че съм убил хора, и знаеш ли какво? Марта Рентерия беше сред тях. Дадох й, каквото заслужаваше, и ако ме издадеш на куките Или използваш думите ми срещу мен, няма да практикуваш Професията си още дълго. Да, може би ще успееш да възкресиш Хесус от мъртвите. Обаче мен няма да ме съдят заради твоето предателство. Струва ми се, че на това му викат „компрометиране на веществени доказателства“. И ти ще ги компрометираш, Мик.

Пак не отговорих. Само повторно кимнах с глава. Рулей сигурно го беше премислил. Зачудих се дали му е помогнал Сесил Добс. Явно имаше юридически наставник.

Наведох се към него и прошепнах:

– Ела с мен.

Изправих се, бързо минах през вратичката на перилата и се запътих към задната врата на залата. Зад себе си чух гласа на секретарката:

– Господин Холър? Започваме вече. Съдията…

– Един момент – извиках, без да се обръщам назад.

Вдигнах и показалец. После излязох в сумрачния вестибюл, предназначен да спира шума от коридора. Натам водеха двукрилите врати от двете страни. Застанах настрани и изчаках Рулей да влезе в тясното пространство.

Още щом мина през вратата, аз го сграбчих и го завъртях към стената. Опрях две ръце върху гърдите му и го притиснах към нея.

– Какво си мислиш, че правиш, ебати?

– По-спокойно, Мик. Просто реших, че трябва да знаем къде сме двамата…

– Копеле, убил си Рол, а той просто работеше за теб! Опитваше се да ти помогне!

Искаше ми се да го стисна за гърлото и да го удуша на място.

– Грешиш, Мик. Левин не се опитваше да ми помогне. Опитваше се да ме погребе и му оставаше още малко. Получи си каквото заслужаваше.

Замислих се за последното съобщение на Левин, което бях получил на домашния си телефон. „Осигурил съм измъкването на Хесус от пандиза.“ Каквото и да беше открил, заради него го бяха убили. И го бяха убили, преди да успее да ми предаде информацията.

– Как успя? Щом ми признаваш всичко, искам да как успя да го извършиш. Как се справи с джипиеса? Гривната ти показва, че даже не си доближавал Глендейл.

Той ми се усмихна като момченце с играчка, която не иска да дава на друг.

– Да речем, че това е поверителна информация, и повече да не коментираме. Човек не знае, може пак да се наложи да изпълня стария фокус на Худини.