Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Просто ей така ли? Ще започнеш да я караш на училище?

– Тя ми е дъщеря. Не си ли спомняш какво ти казах вчера?

Тя стисна устни. От опит знаех, че сега се включва тежката артилерия. Нещо ми се губеше. Маги беше превключила на друга предавка.

– Е, да, обаче мислех, че говориш просто така.

– Какво искаш да кажеш?

– Мислех си, че само се опитваш да ми измъкнеш информация по твоето дело или чисто и просто да ме вкараш в кревата. Не знам.

Засмях се и поклатих глава. Каквото и да си бях фантазирал предишната нощ за нас двамата, бързо започна да се изпарява.

– Не аз те отведох в спалнята – припомних й.

– А, значи всъщност е било за делото. Искал си да видиш какво знам по твоето дело.

Дълго я зяпах.

– Не мога да изляза на глава с теб, а?

– Не и когато използваш измама, когато се държиш като адвокат.

Винаги печелеше, когато се стигнеше до хвърляне на словесни ножове. Всъщност се радвах, че имаме постоянен конфликт на интереси и никога нямаше да ми се наложи да се изправя срещу нея на процес. През годините някои хора, главно адвокати, станали жертва на нейните способности, чак бяха започнали да твърдят, че тъкмо това е причината да се оженя за нея. За да я избягна професионално.

– Виж какво, ще се върна след час – казах й аз. – Ако искаш да те закарам до колата, която снощи беше прекалено пияна да караш, бъди готова и приготви Хейли.

– Няма проблем. Ще вземем такси.

– Ще ви закарам.

– Не, ще вземем такси. И не повишавай глас.

Озърнах се към дъщеря си, която продължаваше да спи, въпреки словесния дуел на родителите й.

– Ами тя? Искаш ли да я взема утре или в неделя?

– Не знам. Обади ми се утре.

– Добре. Довиждане.

Оставих я в спалнята. Излязох от блока и извървях разстоянието от една и половина пряка до „Дикенс“, където намерих линкълна, паркиран под ъгъл до тротоара. На предното стъкло имаше талон за глоба за паркиране пред противопожарен кран. Качих се и хвърлих бележката на задната седалка. Щях да платя следващия път, когато отида в квартала. Не бях като Луис Рулей, който оставяше глобите си да стигнат до съда. Всички ченгета в окръга с удоволствие щяха да ме арестуват, ако се стигнеше дотам.

От скандалите винаги огладнявах. Излязох на „Вентура“ и се насочих към Студио Сити. Беше рано, особено за утрото след Свети Патрик, затова успях да мина по „Лоръл Кениън“ до „Дюпарс“, преди да стане много натоварено. Седнах в сепаре в дъното и си поръчах няколко палачинки и кафе. Опитах се да забравя за Маги Макфърсън, като отворих куфарчето си и извадих бележник и материалите по делото „Рулей“.

Преди да се гмурна в тях, се обадих на Рол Левин в Глендейл в дома му и го събудих.

– Имам работа за теб.

– Не може ли да почака до понеделник? Прибрах се вкъщи едва преди два часа. Днес мислех да започна уикенда.

– Не, не може да чака и след вчера си ми длъжник. Пък и ти даже не си ирландец. Искам да провериш един човек.

– Добре, чакай малко.

Чух го да оставя телефона, докато сигурно взимаше химикалка и лист, за да си запише.

– Добре, казвай.

– Има един тип, името му е Корлис, на седми са му предявили обвинение след Рулей. Бил в първата група и едновременно са били в кошарата. Сега се опитва да доносничи за Рулей и искам да знам всичко възможно за него, за да мога да му запуша устата.

– Знаеш ли му малкото име?

– Не.

– Знаеш ли за какво е вътре?

– Не, не знам даже дали още е там.

– Мерси за помощта. Какво според него му е казал Рулей?

– Че е пребил някаква курва. Нещо от тоя род.

– Добре, знаеш ли нещо друго?

– Нищо, освен че най-вероятно не доносничи за пръв път. Разбери кого е клепал в миналото и може да попаднем на още нещо, което да използваме. Върни се колкото можеш по-назад. От прокуратурата обикновено не го правят. Страх ги е от онова, което може да открият. Предпочитат да са в неведение.

– Добре, ще се заема с това.

– Съобщи ми, когато имаш някаква информация.

Затворих телефона и в тоя момент ми донесоха палачинките. Полях ги щедро с кленов сироп и започнах да закусвам, като прелиствах папката със следствените материали.

Анализът на оръжието си остана единствената изненада. Всичко друго в папката, освен цветните снимки, беше същото като в материалите на Левин.

Прехвърлих се на тях. Както се очакваше от частен детектив, той беше напълнил папката с всичко, попаднало в хвърлената от него мрежа. Имаше даже копия от талоните за глоби за неправилно паркиране и превишена скорост, които Рулей беше събрал в последните години, без да ги плаща. Отначало това ме ядоса, защото имаше много материал за пресяване, докато определя какво се отнася до защитата на клиента ми.