Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Моят човек тук ли е вече, Роберто? Харълд Кейси?

Приставът прокара показалец по списъка си, но бързо спря. Това означаваше, че съм извадил късмет.

– Кейси. Втори е.

– Значи днес сме по азбучен ред, хубаво. Имам ли време да отида отзад и да се видя с него?

– Не, в момента извеждат първата група. Току-що се обадих. Съдията тъкмо излиза. Сигурно ще имаш две минути да видиш своя човек в кошарата.

– Благодаря.

Понечих да се отдалеча към портала, когато той ме повика.

– И съм Рейналдо, не Роберто.

– Да бе, да. Извинявай, Рейналдо.

– Ние приставите всички си приличаме, нали?

Не знаех дали това е опит за шега, или просто заяждане. Не отговорих. Само се усмихнах и минах през портала. Кимнах на двама адвокати, които не познавах, и на други двама – познати. Единият ме спря, за да ме попита колко време ще се бавя пред съдията, защото искал да прецени кога да се върне за изслушването на своя клиент. Отговорих му, че ще свърша бързо.

При календарно изслушване арестуваните обвиняеми биват довеждани на групи по четирима в съдебната зала, където ги затварят в клетка от дърво и стъкло, наричана „кошара“. Това им позволява да разменят няколко приказки с адвокатите си, преди да дойде ред за тяхното изслушване.

Стигнах до кошарата тъкмо когато един заместник-шериф отвори вътрешната врата и пусна вътре първите четирима обвиняеми от списъка. Последен влезе Харълд Кейси, моят клиент. Заех позиция до страничната стена, за да се уединим поне частично, и му дадох знак да се приближи.

Кейси беше едър и висок, каквито ги вербуват в рокерската банда Светците на пътя – или по-скоро клуб, както предпочитат да се наричат членовете й. Докато го държаха в ланкастърския пандиз, той се подстригваше и бръснеше, както го бях помолил, и изглеждаше сравнително представителен, ако не се броят татуировките, които покриваха двете му ръце и се подаваха изпод яката му. Обаче човек не може да прави чудеса. Не знам много за въздействието на татуировките върху съдебните заседатели, но подозирам, че не е изцяло положително, особено когато става дума за ухилени черепи. Известно ми е обаче, че съдебните заседатели обикновено не си падат по коса, вързана на опашка – нито при обвиняемите, нито при адвокатите, които ги представляват.

Кейси или Коравия, както му викаха в клуба, беше обвинен в отглеждане, притежаване и продажба на марихуана, както и в притежание на други наркотици и оръжие. При претърсването на ранчото, в което живееше и работеше, шерифите бяха открили плевник и комплекс сглобяеми бараки, превърнати в оранжерии. Бяха конфискувани над две хиляди напълно узрели растения, както и близо половин кило обрана марихуана, пакетирана в различни по тегло целофанени пликчета. Отгоре на всичко бяха открити и трийсет грама метадрин, с който се поръсваше марихуаната, за да й се придаде допълнително въздействие, наред с малък арсенал оръжия, много от които по-късно се оказаха откраднати.

Изглеждаше, че Коравия се е издънил. Щатската прокуратура го държеше отвсякъде. Даже го бяха спипали да спи на кушетка в плевника, на метър и половина от масата за пакетиране. За капак имаше две присъди за престъпления, свързани с наркотици, и в момента беше освободен условно за последното. В щата Калифорния третият път решава всичко. Реалистично погледнато, предстояха му поне десет годинки зад решетките, даже да го освободяха предсрочно.

Само че в неговия случай имаше нещо необичайно: той искаше да се изправи пред съда, въпреки вероятността да го осъдят. Не се беше възползвал от правото си да се откаже от процес по бързата процедура и сега, по-малко от три месеца след арестуването му, нямаше търпение делото да започне. Нямаше търпение, защото единствената му надежда се криеше в обжалването на евентуалната присъда. Благодарение на адвоката си Кейси виждаше светлина в тунела – онова едва мъждукащо пламъче, което само добър адвокат може да запали в мрака на такъв случай. От това пламъче се беше родила защитна стратегия, която в крайна сметка можеше да доведе до освобождаването на Коравия. Тя бе дръзка и щеше да му струва известно време, докато чака обжалването, обаче и двамата бяхме наясно, че той няма друг шанс.

Пукнатината в аргументите на обвинението не се състоеше в твърдението, че Кейси е отглеждал, пакетирал и продавал марихуана. Прокуратурата имаше пълното право да го твърди и доказателствата бяха повече от категорични. Обаче начинът, по който се бяха добрали до тия доказателства, беше причина обвинението да почива върху нестабилна основа. И аз имах за задача да разчовъркам тая пукнатина по време на процеса, да я разровя, да я документирам и после да убедя апелативния съд в онова, в което не бях успял да убедя съдията Ортън Пауъл по време на досъдебното производство, за да отхвърля доказателствата по делото.