Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Адвокатска кантора – отговори тя, когато й се обадих.

– Извинявай, още бях в съда – обясних аз защо не съм вдигнал. – Какво има?

– Чул си се с Вал, нали?

– Да. В момента пътувам за Ван Найс. Поемам делото в единайсет.

– Той се обади тук, за да провери. Стори ми се нервен.

– Вал смята, че оня тип е златна кокошка, иска да се подсигури, че и той ще хване влака. Ще му се обадя да го успокоя.

– Направих някои предварителни проверки на името Луис Рос Рулей. Кредитната му история е страхотна. В архива на „Таймс“ получих няколко попадения. Само сделки с недвижими имоти. Изглежда работи в такава фирма в Бевърли Хилс. Казва се „Уиндзор Резиденшъл Истейтс“. Явно движат всички големи сделки, не от ония имоти, пред които поставят табели „Продава се“.

– Хубаво. Нещо друго?

– Нищо по тоя въпрос, И засега само обичайните неща по телефона.

Което означаваше, че е получила обичайния брой обаждания от хора, които са взели номера от автобусните спирки и указателя – хора, които се нуждаеха от адвокат. Преди да бъдат засечени от моя радар, те трябваше да убедят Лорна, че могат да платят за услугите, които искат. Тя беше като медицинска сестра на регистрацията в спешно отделение. Трябва да я убедиш, че имаш валидна застраховка, преди да те пусне при доктора. Лорна държи до телефона си тарифа, която започва с 5000 долара за обвинение в шофиране в нетрезво състояние и минава през почасовите хонорари, които взимам за обвинения в тежки престъпления. Тя се грижи всеки потенциален клиент да е платежоспособен и знае цената на престъплението, в което са обвинени. Има една поговорка: не извършвай престъплението, ако не можеш да го излежиш. Лорна обича да казва, че при мен важи друго: не извършвай престъплението, ако не можеш да си платиш за моето време. Тя приема „Мастъркард“ и „Виза“ и получава разрешение за таксуване още преди клиентът да е стигнал до мен.

– Няма ли някой познат? – попитах я.

– Глория Дейтън се обади от Близнаците.

Изпъшках. Близнаците бяха централният арест в центъра. В едната сграда прибираха жени, а в другата – мъже. Глория Дейтън беше скъпа проститутка и от време на време се нуждаеше от моите услуги. За първи път я представлявах поне преди десет години, когато беше млада, не се друсаше и в очите й още имаше живот. Сега ми беше клиентка, обаче никога не й взимах пари. Просто се опитвах да я убедя да се откаже от тоя живот.

– Кога са я гепили?

– Снощи. Или по-скоро тая сутрин. Първото й изслушване е следобед.

– Не знам дали ще успея след това дело във Ван Найс.

– Има и утежняващи вината обстоятелства. Притежание на кокаин, освен обичайното.

Знаех, че Глория работи изключително чрез контакти, осъществявани в Интернет, където се рекламираше в различни уебсайтове. Не се мъкнеше по улици и барове. Когато я гепеха, обикновено служител от отдела за борба с порока беше успял да проникне през защитната й система и да си уговори среща. Фактът, че е носила кокаин на срещата, ми звучеше като нетипичен пропуск от нейна страна или подхвърлени улики от ченгето.

– Добре, ако се обади пак, кажи й, че ще се опитам да отида и ако ме няма, ще пратя някой да поеме делото. Ще позвъниш ли в съда да потвърдиш изслушването?

– Веднага. Но, Мики, кога ще й кажеш, че го правиш за последен път?

– Не знам. Може би днес. Какво друго?

– Не ти ли стига за един ден?

– Сигурно.

Поговорихме още малко за графика ми през останалата част от седмицата и отворих лаптопа си на подвижния плот, за да сверя календара си с нейния. Имах по две изслушвания на сутрин и еднодневен процес в четвъртък. Все дела, свързани с дрога, в южните части на окръга. С това си вадех прехраната. В края на разговора й обещах дай телефонирам след изслушването във Ван Найс, за дай съобщя дали и как ще се отрази на програмата ми делото „Рулей“.

– И още нещо – прибавих. – Казваш, че фирмата на Рулей върти сделки със скъпи имоти, нали така?

– Да. Всяка сделка в архива, с която е свързано името му, е за седемцифрена сума. Една-две достигат осемцифрени числа. Холмби Хилс, Бел Ер, такива места.

Кимнах, като си мислех, че положението на Рулей може да привлече интереса на медиите.

– Тогава защо не се обадиш на Стикс? – предложих.

– Сигурен ли си?

– Да, може да изработим нещо с това дело.

– Ще му се обадя.

– Доскоро.

Когато затворих телефона, Ърл вече беше излязъл на магистралата за Антелоуп Вали и продължаваше на юг. Движехме се с прилична скорост и без проблем щяхме да стигнем за първото изслушване на Рулей във Ван Найс. Обадих се на Фернандо Валенцуела да го зарадвам.