Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Как се казва семейният адвокат?

– Чакай малко. Тук някъде трябва да е визитката му.

Докато чаках Валенцуела да я намери, зареях поглед през прозореца. Бях на две минути от ланкастърския съд и до календарното изслушване оставаха дванайсет минути. Трябваха ми поне три, за да се срещна с клиента си и да му съобщя лошата новина.

– А, ето я – накрая се обади Валенцуела. – Името му е Сесил С. Добс. От Сенчъри Сити. Скиваш ли, нали ти казах. Пари.

Валенцуела имаше право. Обаче не надушвах парите в адреса на адвоката. А в името му. Репутацията на С. С. Добс ми беше известна и предполагах, че в списъка на клиентите му няма повече от един-двама, които да не живеят в Бел Ер или Холмби Хилс. Вечер те се прибираха у дома си на места, където звездите сякаш се пресягаха да докоснат богопомазаните.

– Дай ми името на клиента.

– Казва се Луис Рос Рулей.

Той ми го продиктува по букви и аз го записах в бележника си.

– Ще успееш ли да се върнеш, Мик?

Преди да отговоря, записах името С. С. Добс в тефтера. После зададох на Валенцуела контравъпрос.

– Защо мен? – попитах го. – Специално ли ме поискаха? Или ти си ме предложил?

Тук трябваше да внимавам. Добс сто процента беше от ония прависти, дето моментално се обръщат към Калифорнийската адвокатска колегия, щом се натъкнат на адвокат, плащащ на хора като Валенцуела да го препоръчват на клиенти. Всъщност започвах да се питам дали цялата тая история не е ужилване на адвокатската колегия, което Валенцуела не е усетил. Аз не бях от любимите й синове. И по-рано ме бяха нарочва-ли. Неведнъж.

– Попитах Рулей дали има адвокат, нали разбираш? Адвокат за наказателни дела, и той рече, че нямал. Казах му за теб. Не съм го притискал. Само му казах, че те бива. Фина реклама, нали си чат?

– Това преди Добс да се появи ли беше, или после?

– Не, преди. Рулей ми се обади тая заран от затвора. Качили го на третия етаж и сигурно е видял неона. Добс се появи после. Казах му, че си в играта, дадох му данните ти и той се съгласи. Ще дойде в единайсет. Ще видиш що за птица е.

Умълчах се. Чудех се до каква степен е откровен с мен Валенцуела. Адвокат като Добс би използвал свой човек. Ако не го биваше за тая работа, би трябвало да има специалист по наказателно право във фирмата си или поне на разположение. Обаче обяснението на Валенцуела като че ли противоречеше на това. Рулей отишъл при него с празни ръце. Това ми подсказваше, че в случая има още нещо, което не знам.

– Ей, Мик, там ли си? – попита Валенцуела.

Взех решение. Решение, което впоследствие щеше да ме отведе обратно при Хесус Менендес и за което неведнъж щях да съжалявам. Обаче в момента това беше просто поредният избор, направен по необходимост и от рутина.

– Ще дойда – заявих аз. – Ще се видим в единайсет.

Тъкмо се канех да затворя, когато чух гласа на Валенцуела.

– И ще се погрижиш за мен от благодарност, нали, Мик? Искам да кажа, ако делото наистина се окаже за големи пари.

За пръв път искаше от мен уверение, че ще му се отплатя. Това още повече разпали параноята ми и аз предпазливо съставих отговор, който да удовлетвори и него, и адвокатската колегия – ако ни подслушваха.

– Не се бой, Вал. Ти си в списъка ми с коледни подаръци.

Затворих, преди да успее да ми отговори, и наредих на шофьора да ме хвърли пред служебния вход на съда. Опашката пред детектора за метал щеше да е по-малка и да се движи по-бързо, а охраната обикновено не спираше адвокатите, поне редовните, които се промъкваха оттам, за да успеят навреме за делата си.

Замислих се за Луис Рос Рулей, делото и евентуалните печалби и опасности, които ме очакваха, и пак свалих прозореца, за да се насладя на последната сутрешна минута чист, свеж въздух. Той все още носеше дъх на обещание.

Когато стигнах, съдебната зала в Отдел 2А беше фрашкана с адвокати, които се пазаряха и общуваха с обвиняеми и прокурори. Виждах, че заседанието ще започне навреме, защото приставът вече седеше на бюрото си. Това означаваше, че съдията скоро ще заеме своето място.

Приставите в окръг Лос Анджелис всъщност са заклети заместник-шерифи, разпределени в съда. Приближих се до него – бюрото му беше точно до парапета, така че гражданите да могат да се приближават и да задават въпроси, без да навлизат в пространството, предназначено за адвокати, обвиняеми и съдебни служители. Видях календара в папката пред него. Преди да отворя уста, погледнах баджа на униформата му – Р. Родригес.