Майкъл Конъли: Черното ехо

– Няма нищо в панталоните, Бош, никакви документи за самоличност – рече Сакаи.

Започнаха внимателно да свличат черната риза от главата и да я наместват върху тялото. Мъртвецът имаше стърчаща във всички посоки коса, в която сивото вземаше превес над първоначалния черен цвят. Брадата му беше неподдържана и човекът изглеждаше на около петдесет години, което накара Бош да определи възрастта му на около четиридесет. В горния джоб на ризата имаше нещо. Сакаи го извади, разгледа го за момент и го пусна в найлоновия плик, който колегата му държеше отворен.

– Бинго! – Рече той и подаде плика на Бош. – Цяло комплектче. Това доста ще ни облекчи работата.

Сакаи повдигна докрай клепачите на мъртвеца. Очите му бяха сини и сякаш покрити отгоре с млечнобяла ципа. Зениците се бяха свили до размера на връхче на молив и гледаха Бош безизразно – две малки черни безкрайности.

Сакаи записваше нещо в един бележник. Той вече беше взел своето решение по случая. Извади от кутията до себе си тампон с мастило и картон за отпечатъци, след което започна да допира пръстите на лявата ръка на мъртвеца до тампона и да ги притиска в картона. Бош с удоволствие наблюдаваше колко бързо и прецизно докторът вършеше това. И тогава Сакаи спря.

– Ей, Бош, я ела да видиш.

Леко размърда показалеца на лявата ръка на мъртвия. Ставата се въртеше лесно във всички посоки. Очевидно беше счупена, но нямаше и следа от подуване или кръвоизлив.

– Според мен е станало след настъпването на смъртта – рече Сакаи.

Бош се наведе, за да погледне отблизо. Пое ръката на мъртвеца от Сакаи и я опипа, без да си слага ръкавици. После погледна най-напред помощника на съдебния лекар, а след това и Осито.

– Бош, не започвай пак – изграчи Сакаи. – Не го гледай така. Той си знае занаята. Аз лично съм го обучавал.

Бош не припомни на Сакаи, че тъкмо той беше карал колата на моргата преди няколко месеца, когато болничната носилка на колела се беше изтърсила насред магистралата за Вентура заедно с трупа върху нея. И то в пиковия час, когато движението е най-оживено. Носилката се отправила надолу към булевард „Ланкършим“ и се блъснала отзад в една кола, спряла пред бензиностанцията. И тъй като шофьорската кабина била отделена от задната част със стъклопласт, Сакаи не разбрал, че е изгубил трупа, който возел, докато не пристигнал пред моргата.

Бош подаде ръката на мъртвеца обратно на помощника на съдебния лекар. Сакаи се обърна към Осито и му зададе въпрос на испански. Малкото мургаво лице на Осито доби сериозно изражение и той поклати отрицателно глава.

– Осито не е и докосвал ръцете на мъртвеца там вътре – рече Сакаи. – Затова най-добре ще е да изчакаш аутопсията, преди да кажеш нещо, в което самият ти не си сигурен.

Сакаи завърши процедурата по снемане на отпечатъците на мъртвия и подаде картона на Бош.

– Опаковайте в найлон ръцете – каза Хари на Осито, макар да нямаше нужда. – Също и краката.

Изправи се и започна да вее с картона, за да изсъхне мастилото по-бързо. С другата ръка вдигна найлоновия плик с веществените доказателства, който Сакаи му беше дал. В него имаше игла за подкожни инжекции, малко шишенце, пълно до половината с нещо, приличащо на замърсена вода, топче памук и кибрит. Всичко това беше омотано в кръгло ластиче. Предметите съставляваха комплект принадлежности на наркоман и изглеждаха съвсем нови. Върхът на иглата беше чист, без следи от корозия. Памукът, реши Бош, е бил използван веднъж или най-много два пъти за цедилка. Между влакънцата имаше едва забележими бяло-кафеникави кристалчета. Обръщайки плика, Хари огледа кибрита и от двете страни и забеляза, че от него бяха откъснати само две клечки.

В този момент Донован изпълзя навън от тръбата. На главата му имаше миньорски шлем с монтирано фенерче. В едната ръка носеше няколко найлонови плика, съдържащи пожълтели вестници, опаковки от храни и смачкани кутии от бира. В другата държеше бележник, в който беше разчертал и отбелязал къде точно е стоял всеки от предметите, намерени в тръбата. От периферията на шлема му висяха паяжини. По лицето му се стичаха вадички пот, от които дихателната бояджийска маска, покриваща устата и носа му се беше замъглила. Бош вдигна плика с наркоманските принадлежности пред Донован, за да ги види.

– Намери ли вътре „печка“ [5]? – запита Бош.

– Мамка му, тоя е дрога, нали? – рече Донован. – Знаех си. За какво ли се трепем толкова?

Бош не отговори. Изчака го да се изприказва.