Майкъл Конъли: Черното ехо

– Отговорът е да – завърши Донован, – намерих вътре кутия от кока-кола.

Специалистът по събиране на веществени доказателства огледа найлоновите пликове, които държеше в ръце, и подаде един от тях на Бош. Пликът съдържаше двете половинки на алуминиева кутийка от кока-кола, разрязана през средата, която изглеждаше да е била съвсем нова преди това. Известно беше, че наркоманите използваха долната половина с вдлъбнатината за „готвене“ на хероин с вода. Или както му викаха „печка“. Повечето наркомани отдавна не използваха лъжици за тази цел, тъй като носенето на лъжица можеше да послужи като повод за арестуване. Пък и кутийки се намираха лесно. Оправяш се с тях и ги изхвърляш.

– Веднага да вземете отпечатъци от комплектчето и „печката“ – рече Бош. Донован кимна и понесе товара от найлонови пликове към полицейската кола. Хари насочи отново вниманието си към хората от съдебномедицинския екип.

– Няма нож у себе си, нали? – запита той.

– Няма – отвърна Сакаи. – Защо?

– Трябва ми и нож. Иначе нещата не се връзват.

– Че какво пък, тоя е наркоман, а те се крадат един друг. Може приятелчетата му да са го задигнали.

Сакаи нави ръкавите на ризата на мъртвеца. И по двете ръце имаше следи от убождания. Стари следи, резултат от възпаления и малки инфекции. В сгъвката на лявата ръка личеше съвсем прясна следа от игла с жълтеникаво-лилав подкожен кръвоизлив.

– Бинго! – рече за втори път Сакаи. – Според мен тоя тип си е праснал една яка доза и – фют! – всичко е свършило дотам. Както казах, имаме типичен случай, Бош. Бързо ще се справиш. Иди си да гледаш „Доджърс“.

Бош клекна отново, за да огледа мъртвеца по-отблизо.

– Всички все това ми повтаряте – рече той.

Сакаи сигурно е прав, помисли си Хари. Но все още не му се искаше да приключи дотук. Твърде много неща не съвпадаха. Липсваха следи в тръбата, ризата беше набрана нагоре и покриваше главата, показалецът на лявата ръка беше счупен и нямаше никакъв нож.

– Как така всичките следи от убождания са стари освен една? – отправи Хари въпроса си повече към себе си, отколкото съм Сакаи.

– Кой знае? – отвърна докторът. – Може за известно време да е бил спрял, а после да е решил да почне отново. Наркоманът си е наркоман. Винаги е непредсказуем.

Разглеждайки следите по ръката на мъртвия, Бош забеляза и едно петно от синьо мастило върху кожата, точно под навития върху левия бицепс ръкав. Написаното не се виждаше изцяло, за да може Хари да го разчете.

– Я вдигни ръкава на ризата още нагоре – рече той и посочи трупа с ръка.

Сакаи нави ръкава чак до рамото, разкривайки стара татуировка, направена със синьо и червено мастило. Изобразяваше стилизиран плъх като от анимационните филми, застанал на задните си крака, със зловещо озъбена вулгарна усмивка. В едната ръка плъхът държеше пистолет, а в другата бутилка с маркировка „XXX“. Времето беше позаличило сините надписи под и над рисунката. Сакаи се опита да ги разчете.

– Пише „Път…“, не, „Първи“. Първи пехотен. Тоя тип е бил в армията. Долният надпис не се… охо, това е на друг език. „Нон… Гратум… Анум… Ро…“ Нататък нищо не се разбира.

– Родентум – довърши Бош.

Сакаи го загледа изненадано.

– Изкривен латински – обясни Бош. – Означава в превод „Не струва и миши гъз“. Човекът е бил „тунелен плъх“ във Виетнам.

– Ами да – рече Сакаи и хвърли преценяващ поглед на трупа и тръбата. – В крайна сметка пак свърши в тунел, нали така? Или поне в нещо подобно.

Бош отмести сплъстените сиви и черни кичури коса от челото на мъртвеца и откри безизразно вторачените му очи. Направи това с голи ръце, без да си сложи гумени ръкавици, затова всички спряха работата си и го загледаха, изненадани от необичайното му и в разрез със санитарните изисквания поведение. Но Бош не им обърна внимание. Остана задълго загледан в лицето на мъртвеца, без да каже нищо, без дори да чува какво се говори наоколо. В момента, когато разбра, че лицето му е познато, както и татуировката, в съзнанието му изплува образът на млад мъж: кльощав и загорял, с късо подстригана коса. Но жив, не мъртъв. Хари се изправи и отвърна поглед от трупа.

Понеже направи това бързо и рязко, той връхлетя право върху Джери Едгар, който най-после беше пристигнал и тъкмо се канеше да се наведе над мъртвеца. И двамата отстъпиха крачка назад, зашеметени за момент. Бош се хвана за челото, а Едгар, който беше доста по-висок, захвана да разтрива челюстта си.

– По дяволите, Хари – рече Едгар. – Добре ли си?