Майкъл Конъли: Черното ехо

Вътре нямаше никакви следи. Или по-скоро нямаше такива, които да вършат някаква работа. Подът беше покрит с изсъхнала оранжева тиня, в която се търкаляха книжни пликове, празни бутилки от вино, топчета памук, използвани спринцовки и завивки от вестници – все отпадъци, оставени от бездомници и пристрастени наркомани. Бош беше огледал внимателно всичко в светлината на фенерчето, докато бавно си бе проправял път към трупа. Не беше открил ясна следа, оставена от мъртвеца, който лежеше в тръбата с главата напред. Това не беше нормално. Ако мъртвият беше пропълзял навътре по своя воля, трябваше да има някакви следи от това. Ако е бил довлечен от друг човек – също. Вътре обаче нямаше нищо и тъкмо тази липса беше първото нещо, което обърка Хари.

Когато стигна до трупа, той откри, че ризата на мъртвия – черна спортна риза с отворена яка – беше издърпана върху главата му, а ръцете омотани в нея. Бош беше виждал достатъчно мъртъвци, за да знае, че буквално всичко е възможно, докато човек поема последните глътки въздух. Беше работил върху един случай на самоубийство, при който човекът се беше застрелял в главата, след което си беше сменил долните гащи, преди да умре, очевидно защото не е искал тялото му да бъде намерено накиснато в лайна. Обаче положението на ризата и ръцете на мъртвия не изглеждаше твърде приемливо. Според Хари някой беше завлякъл тялото навътре в тръбата, дърпайки го за яката.

Бош не размести трупа, нито откри лицето на човека. Само отбеляза наум, че е бял. Не откри веднага и категорично свидетелство за фатално нараняване. След като приключи огледа на тялото, той внимателно премина над него и продължи напред през останалите четиридесет метра от тръбата. Не откри никакви следи, нито нещо с очевидно значение. След двадесет минути отново излезе на светло. Тогава изпрати един от специалистите по събиране на веществени доказателства на име Донован вътре, да отрази разположението на боклуците и да заснеме на видеолента тялото на мъртвеца. Лицето на Донован беше издало неговата изненада, че трябва да влиза в тръбата при този случай, който той вече беше определил категорично като „свръхдоза“. „Сигурно има билети за мача на «Доджърс» и бърза“, реши Бош.

Оставайки тръбата на Донован, Хари запали цигара и тръгна към парапета на язовирната стена, да погледа надолу към забуления в смог град и да помисли.

Дори горе на високото до ушите му достигаше шумът на движението по извънградското шосе на Холивуд. От това разстояние звукът беше почти приятен – като шума на спокоен океан. През пролуката в каньона долу се виждаха сини плувни басейни и покриви на къщи в испански стил.

Една жена в бяло горнище и бледозелени спортни шорти мина, тичайки покрай застаналия до парапета на язовирната стена Бош. На коланчето й беше закачен уокмен за компактдискове, а една тънка жълта жичка отнасяше звука до слушалките, прикрепени към главата й. Тя сякаш се намираше в някакъв свой собствен свят и не се впечатли от групата полицаи пред нея, докато не стигна до жълтата лента на края на стената, с която беше оградено мястото на престъплението. Лентата й казваше на два езика да спре. Няколко секунди жената продължи да бяга на място, а дългата руса коса полепна по изпотените й рамене, докато наблюдаваше полицаите, повечето от които също я гледаха. После се обърна и затича обратно към Бош. Той я проследи с очи и забеляза, че когато минаваше покрай помпената станция на средата на язовирната стена, жената се отклони от пътя си, за да избегне нещо на земята. Хари отиде дотам и видя стъкълца върху плочите. Погледна нагоре и забеляза счупената крушка, част от която беше останала във фасунга над вратата на станцията. Мислено отбеляза, че трябва да попита човека по поддръжката дали крушката е сменяна скоро.

Когато Бош се върна при парапета, някакво неясно раздвижване отдолу привлече вниманието му. Погледна натам и видя един койот да души сред боровите иглички и боклуците, които покриваха земята под дърветата на отсрещния бряг срещу язовирната стена. Животното беше малко, с доста проскубан кожух, а на места дори липсваха парчета от козината му. Само няколко такива животни бяха останали в защитената градска зона да ровят из отпадъците, след като из тях са бърникали скитащите бездомни човеци.

– Сега ще го извадят – чу Хари глас зад гърба си. Обърна се и видя един от униформените полицаи, изпратени първи на мястото на престъплението. Хари кимна и го последва. Мина под жълтата лента и се отправи отново към тръбата.