Майкъл Конъли - Черното ехо

С гръб към канапето и Бин, който все още говореше, Бош леко се извърна надясно и наклони глава, сякаш държеше слушалката на лявото си ухо, където Бин не можеше да я види. Спусна я на нивото на корема си, използва ножчето, за да махне капачето на наустницата, като си прочисти гърлото, докато правеше това, и тогава извади предавателя. С едната ръка свърза „буболечката“ към нейната батерийка. Беше се упражнявал да го прави, докато чакаше да получи нова кола в гаража на управлението. После напъха „буболечката“ и батерийката в кухината на слушалката. Накрая постави мембраната отново и щракна капачето на мястото му, кашляйки силно, за да заглуши звука.

– Добре – каза Бош по телефона. – Е, кажи му, че ще се обадя веднага щом приключа тук. Благодаря ти, мой човек.

Той остави телефона на мястото му върху бюрото, докато пускаше ножчето в джоба си. Върна се при канапето, където Еленър пишеше нещо в бележника си. Когато тя свърши и го погледна, Бош разбра, без да му беше направила някакъв знак, че разговорът ще добие ново направление.

– Господин Бин – рече тя. – Сигурен ли сте, че това е било всичко, което сте имали в касетата?

– Да, естествено, защо ме разпитвате толкова много?

– Господин Бин, ние знаем кой сте и обстоятелствата, при които сте дошли в тази страна. Знаем, че сте били полицейски служител.

– Да и какво? Това значи ли нещо?

– Знаем също и някои други неща…

– Знаем – намеси се Бош, – че сте били много добре платен полицейски служител в Сайгон, господин Бин. Знаем също и че за част от вашата работа са ви плащали в диаманти.

– Какво значи това, дето вие говори? – каза Бин, гледайки Еленър и жестикулирайки с ръце към Бош. Беше решил да използва за прикритие езиковата бариера. Колкото по-напред отиваше разговорът, толкова английският му ставаше все по-лош.

– Значи точно това, което той казва – отвърна Еленър. – Ние знаем за диамантите, които сте донесли тук от Виетнам, капитан Бин. Знаем, че сте ги държали в личния си сейф. Смятаме, че тъкмо диамантите са станали причина за проникването в трезора.

Новините не го разтърсиха, явно вече беше се приготвил за нещо подобно. Той дори не помръдна. Каза само:

– Това не е вярно.

– Господин Бин, ние разполагаме с досието ви – рече Бош. – Знаем всичко за вас. Какъв сте били в Сайгон, какво сте вършили… Също и какво сте взели със себе си, когато сте дошли тук. Не знаем само с какво се занимавате в момента – изглежда законно, поне на пръв поглед, но нас не ни е грижа за това. Интересува ни само кой е ограбил банката. А то е било заради вас. Взели са ви всичко, цялото скрито съкровище, което сте притежавали. Не смятам, че ви разказвам неща, които не са ви минали през ума и за които не сте мислили сам досега. Дори може би сте си помислили, че вашият бивш партньор Нгуен Тран стои зад всичко това и вероятно истината е такава. Не е лошо като предположение, но ние смятаме нещо друго. Всъщност ние мислим, че той ще бъде следващият.

Нито една бръчка не се образува по каменното лице на Бин.

– Господин Бин, искаме да говорим с Тран – рече Бош. – Къде е той?

Бин сведе поглед към триглавия дракон от килима на земята. Скръсти ръце в скута си, поклати глава и рече:

– Кой е този Тран?

Еленър погледна Бош и се опита да му каже с очи, че преди той да се бе намесил, разговорът вървеше чудесно.

– Капитан Бин, ние изобщо не се интересуваме от това, за да предприемем нещо срещу вас. Просто искаме да предотвратим друг обир на трезор, преди да е станал. Моля ви, помогнете ни.

Бин не отговори. Седеше и гледаше ръцете си.

– Вижте, Бин, не зная доколко сте запознат с обстоятелствата – рече Бош. – Може би си имате ваши хора навън, които търсят същите типове, които издирваме и ние. Казвам ви, че сте вън от всякакво подозрение, затова ни кажете къде е Тран.

– Не познавам този човек.

– Ние сме единствената ви надежда. Искаме да се доберем до Тран. Хората, които са обрали вас, отново са в тунелите, може би дори и в този момент. Ако не открием Тран през този уикенд, няма да ви остане нищо нито на вас, нито на него.

Бин не реагира по никакъв начин, както Бош и очакваше. Еленър стана.

– Помислете върху това, господин Бин – рече тя.

– Времето ни изтича, а така също и това на вашия бивш партньор – каза Бош, когато двамата с Еленър се отправиха към вратата.

След като мина през входната врата на магазина, Бош се огледа и в двете посоки и притича през улица „Върмънт“ към колата си. Еленър го последва, а гневът правеше крачките й твърди и отсечени. Бош се качи в колата и бръкна зад седалката за малкото касетофонче „Награ“. Включи го и нагласи скоростта на записа на най-високото ниво. Не смяташе, че ще се наложи да чака дълго. Надяваше се всичкото електронно оборудване в склада да не окаже смущение върху приемането. Еленър седна до него и започна да се оплаква: