Филипп Ле Руа - Портата на месията

Влезе в жилището и неприятното усещане се засили.

Симон долови нечие присъствие.

Сякаш родителите му все още бяха тук.

Остави сака в коридора, отправи се към миризмата на тютюн, която се носеше от дневната, и запали лампата. На ниската масичка се мъдреха две използвани за пепелник празни кутии от пица, а край тях имаше бирени кутийки, смачкан вестник и няколко дистанционни.

Някой живееше тук.

Тръгна да обикаля апартамента. В кухнята кофата за боклук бе препълнена с празни бутилки. В умивалника бяха натрупани мръсни чинии.

Симон се промъкна на пръсти до спалнята на родителите си, открехна вратата, надникна и дочу хъркане в мрака.

Пристъпът на адреналин го накара да се отдръпне.

При нормални обстоятелства той би запалил лампата и би разтърсил натрапника. Но през последните няколко дни инстинктът му за самосъхранение бе поставен на сериозно изпитание, затова предпочете да постъпи другояче.

Да провери и в другата спалня. По време на следването му тя беше неговата стая, а след това - стая за гости.

Там също някакъв тип спеше на леглото.

Дали двамата мъже пребиваваха в апартамента със съгласието на Пол и Амина? Нотариусът не му бе споменал такова нещо.

Вратата на стаята можеше да се заключва. Симон бавно провря ръка, издърпа ключа от вътрешната страна с ловкостта на шампион по микадо и заключи натрапника. След което се върна при първия.

Придвижваше се в тъмното в посока на хъркането. Мъжът на леглото на родителите му спеше с дрехите. Едната му ръка висеше свободно. Симон я хвана и я изви назад, като усукваше лакътя и китката. Болката от двойното усукване събуди хъркащия, чиято свободна ръка се стрелна под възглавницата. Симон стисна още по-силно, извика: „Кой сте вие?“ и усети как нещо изпука. Мъжът измъкна пистолет. Симон отпусна безжизнената му ръка, грабна дулото на пистолета и го насочи назад. Ново изпукване му подсказа, че е счупил пръста, пъхнат в скобата на спусъка.

Повтори въпроса:

- Кой сте вие?

Събудилият се мъж в съседната стая се опитваше да разбие вратата. Яростен вик и три куршума прелетяха през нея. Симон се хвърли на пода, ушите му пищяха. Пропълзя към коридора под нов порой от куршуми, грабна сака си, напусна сградата и се затича, без да се обръща, към полицейския участък.

Спря едва пред входа на комисариата.

Поколеба се.

Щом полицаите научат, че двама убийци са го дебнали в апартамента на родителите му, те бързо ще разплетат историята от самото й начало, а тя ще им бъде разказана от капитан Зив в твърде неблагоприятна за Симон светлина. Тогава той ще се превърне в идеален заподозрян и ще му забранят да напуска Франция до второ нареждане.

Симон се огледа и установи, че не е следен. Продължи пътя си, без да вземе решение. Лисваше му премного информация, за да го направи.

Айфеловата кула грееше като коледно дърво. Срещу нея, на хълма Шайо, Трокадеро бе разперило бетонните си крила. Между двата паметника, разположени в перспектива от двете страни на Сена, търговци без разрешително се опитваха да продадат пластмасови сувенири, произведени в Китай. Симон купи от един амбулантен търговец бутилка газирана вода и се разходи по „Шан дьо Марс“. Вечерта бе доста напреднала и той се питаше как ли ще завърши.

Привлече го мелодията на цигулка, изпълнявана под светлината на улична лампа от слабоват дългокос младеж в концертно облекло, който свиреше невъзмутимо под светкавиците на фотоапаратите на група весели японки. Симон разпозна Концерт №3 от Моцарт.

Млада жена остави пачка банкноти, с което предизвика мелодично изскърцване на струните. Симон проследи с поглед красивата и щедра дарителка, която седна на тревата. Той се настани недалеч от нея, за да се наслади на мига. Хората се спираха да послушат виртуоза, който връщаше божията музика Богу. Дочуваше се звън на монети, които някои от минувачите пускаха в калъфа на цигулката. Семейство дебеланковци се спря до Симон, за да излапа огромните си като бухалки за крикет сладоледи. Сравнението му припомни, че преди години баща му го бе завел на крикет мач в Англия.

Облегна се назад и впери поглед в звездите, към които отлиташе божествената музика. Увертюрата към „Вълшебната флейта“ помогна на адреналина, отравящ кръвта му, да се разсее и да възкреси спомена за едно посещение в операта заедно с Пол и Амина. На сцената принц Тамино бе спасен от трите придворни дами на Царицата на нощта. Те убиха змея с три златни копия...