Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Не зная.

- Кучето ви ме харесва.

- Защото носите моя парфюм.

Симон си замълча, какво повече можеше да каже?

- На кой телефонен номер мога да ви се обадя? - попита тя.

- От устата ви се леят само красиви думи.

- О, от вашата - също.

Вместо телефонен номер, Симон й даде името на хотела.

Френската Национална библиотека се намираше на улица „Ришельо“ във Втори парижки район. Около нея се извършваха ремонтни работи. Отвъд оградата и отвъд фасадата, която бе в процес на реставрация, специалистите възкресяваха хилядолетни ръкописи. Тук освен паметта на света се обновяваше и старинният дворец, в който се помещаваше библиотеката.

Симон прекоси двора, за да стигне до рецепцията. Служителката му заяви, че Андре Келер е починал.

- Кога се случи това? - възкликна изумено Симон, който прие новината като юмручен удар.

- Преди около три седмици. Нападение със злощастен край. Заради един портфейл. Накъде върви светът!

- Какво точно работеше в библиотеката?

- Палеограф и кодиколог [7] Специалист палеограф, който изучава ръкописната книга като материал, т.е. като носител на текста, за да се опита да разкрие неговата история. Кодикологьт изследва техниките на изработка и премеждията, сполетели ръкописите, като пожари, наводнения и др. - Б. пр. , специалист по история на арабските ръкописи.

- Имаше ли асистент или сътрудник?

- Замести го Пиер Лафит от Отдела за ръкописи.

- Може ли да го видя?

- Журналист ли сте?

- Не колкото вас.

- Защо?

- Защото анализът ви на нападението върху Андре Келер би могъл да се превърне в едро заглавие във вестниците.

- Така ли?

- Бихте ли проверили дали Пиер Лафит може да ме приеме?

- За кого да предам?

- За Симон Ланж.

- Не зная дали е свободен.

- Кажете му, че идвам по личен въпрос.

Рецепционистката се усмихна кисело, за му покаже, че не е вчерашна.

Тогава Симон й обясни:

- Андре Келер и баща ми са изследвали Корана. И двамата загинаха в инциденти, в интервал от една седмица. Това достатъчно лично ли е за вас?

Пиер Лафит се появи на другия край на коридора, за да посрещне Симон. Висок и кльощав, той приличаш на мумия, на която са присадили бели коси, за да й придадат по-жизнен вид. Тъй като цял живот бе чел ръкописи, ученият бе заприличал на тях. Симон не се осмели да му стисне ръката от страх да не я строши.

- Вашият баща ли си е сътрудничел с Андре? - учуди се палеографът.

- Може ли да поговорим в кабинета ви?

Лафит погледна часовника си и склони да промени програмата си заради необичайния посетител. Покани Симон в просторна зала, покрита с лавици от скулптиран дъб и остъклени библиотеки. Двамата се настаниха един срещу друг на една маса. Лафит преплете кокалестите си пръсти и попита:

- Какво мога да направя за вас?

- Баща ми се е свързал с Андре Келер, за да получи информация за произхода на Корана. По всяка вероятност тази информация е погубила и двамата.

- Смятате ли, че Андре е бил убит заради това?

- Кой мотив е по-вероятен? Забуленият в тайна произход на Корана или някакъв си портфейл?

- За каква тайна говорите?

- Не зная, защото е тайна.

- Какво очаквате от мен?

- Да ми кажете дали преди смъртта си Келер е разкрил нещо опасно на баща ми.

От нервно напрежение Лафит стисна още по-силно пръстите си.

- Познанията на Келер за Корана бяха огромни. Не зная откъде да започна. Ще отнеме много време...

- Започнете направо от информацията, която не би се харесала на пазителите на догмата.

- Всяка информация е опасна, щом засегнете догмата. Представяте ли си в какво се забърквате?

- Вече съм достатъчно забъркан. Баща ми е смятал, че търсенията ще му помогнат да открие моя произход. Осиновен съм.

- Каква необикновена история!

Палеографът започна да барабани нервно по масата, след което помоли Симон да го изчака и изчезна. Симон се запита дали не е казал нещо излишно на този непознат. Помисли си за двамата убийци в апартамента на родителите си и го побиха тръпки. Но в това помещение, което съхраняваше хилядолетна история и до което външните шумове достигаха приглушено, той се чувстваше на сигурно място.

Лафит се появи с наръч увити в платна ръкописи, увенчани с едно съвременно издание на Корана. Постави ги върху една инкрустирана масичка, разгъна едно от платната и посочи подлепените върху пергамент фрагменти.

- Френската Национална библиотека разполага с някои от най-старите ръкописи на Корана в света - заяви гордо той. - Щом вашият баща се е интересувал от произхода на Корана, Келер несъмнено му е показал точно тези.