Филипп Ле Руа - Портата на месията

Тогава си каза, че е време да си почине. Влезе в един пъб, където звучаха хитове на „Погс“, и след като се увери, че има резервен изход, седна в дъното и си поръча „Талискър“.

Преследваха го в планетарен мащаб. От Йерусалим до Париж, та дори и в Берлин, където нападението на скинарите пред блока на Рафаел едва ли бе случайно, както бе помислил в началото.

Симон се бе превърнал в мишена, също като Маркус, който без съмнение също се криеше. Германецът бе участвал в научните изследвания на Пол върху произхода на Корана, защото Пол бе убеден, че въпросният произход има връзка с осиновения му син. Маркус изчезна, а двете му жилища бяха обърнати наопаки. Пол загина в катастрофа.

Симон бе наследил заплахите, които тегнеха върху двамата. Но той не можеше да говори за тези заплахи в полицията, защото щяха да го вземат за смахнат.

Симон обобщи ситуацията, като подбра два въпроса, подчертани в тефтерчето му:

Какво го свързва с Корана?

Кои са истинските му родители?

Възможно ли бе да открие някое късче от пъзела в Кръжеца „Рьонан“?

Кръжецът „Рьонан“ се намираше в Седми район. Помещенията бяха копие на английски клуб. Тук се сядаше в огромни фотьойли, четяха се сериозни вестници и редки книги, разговаряше се на фона на облицовани със скулптирано дърво стени, разпалваха се спорове на чаша бира край камината, допускаха се само членове, но не за да променят, а за да обясняват света. Кръжецът публикуваше тримесечен бюлетин, в който се обсъждаха тясно специализирани сюжети като: „Писмото на Трасибулос до Левкипос“ или „Апориите на Кибла“, и организираше по една лекция всеки месец. Заглавието на следващата бе: „Миражите в Лурд, или сто и петдесет години мистификация“.

Симон се появи в началото на следобеда, в часа за кафе или за чашка за храносмилане, който бе много подходящ за разговори. Името на баща му прозвуча като „Сезам, отвори се!“. Посрещна го председателят на кръжеца, запазил отлични спомени за Пол Ланж, „дипломат в пълния смисъл на думата, който достойно представяше Франция в чужбина и притежаваше забележителен такт в човешките отношения“. След въведението под формата на епитафия, Симон бе представен на един от членовете на клуба, познавал добре баща му - петдесетгодишен мъж, който остави на масичката за чай броя на „Уол Стрийт Джърнал“, изпъна ръста си от метър и деветдесет и преди да я подаде на посетителя, прокара ръка през разпилените си коси на анархист. Председателят изчезна, под предлог че има много работа, и остави Симон в компанията на разчорления дългуч, облечен в сако от туид. Мъжът покани Симон да седне в един масивен фотьойл, който едва не го погълна, и му поднесе съболезнованията си.

- Много съжалявам, че не можах да отида в Бейрут за погребението. Имах много ангажименти.

- Ангажиментите са сериозна работа - отвърна Симон.

- Пол и аз обичахме да се срещаме в този оазис на ерудицията. Баща ви ще ни липсва.

- Откога го познавате?

- Чай или уиски?

- „Талискър“.

- Отличен избор.

- Нали няма да ми се сърдите, че ви питам за него?

- Какво бихте искали да знаете за Пол?

- Истината.

- Ще отговоря на въпроса ви. Познавам баща ви от годината, в която Хомейни дойде на власт в Иран и публикува своята зелена книжка.

- През 1979-а?

- Знаете ли, че Хомейни е най-четеният теолог през XX век?

- Не знаех.

- Западняците не четат достатъчно писанията на онези, чиито тези оборват. Ако се бяхме запознали подробно с политическите, философските и религиозните принципи на аятолах Хомейни, несъмнено щяхме да научим за божествените закони, ръководещи начина на уриниране, дефекиране, любене на жена или плащане на данъци, но заедно с това щяхме да узнаем, че ислямът изобщо не е духовна, а неподлежаща на оспорване юридическа и политическа религия.

- За това ли разговаряхте с баща ми?

- Говорехме също и за пури... Да ви предложа една?

Симон отказа, но прие събеседникът му да запали хаванска пура. В продължение на няколко секунди имаше чувството, че наблюдава разлютен дракон.

- Обменяхме мнения за Изтока, исляма и арабската цивилизация. Сравнявахме неговия опит на терен с моята придобита от книгите ерудиция. Емпиризмът срещу рационализма. Но в края на краищата мненията ни съвпадаха. Как го намирате?

- Необходимо е и едното, и другото.

- Питах ви за уискито.

- А, както и очаквах, отлично.

- С вашия баща не можахме да постигнем съгласие само по един пункт.