Джон Кейз - Осмият ден

Американецът поклати глава и се опита да не обръща внимание на сарказма в гласа на милиардера. Обзе го паника и трябваше да си напомни, че това е просто някакво си конско. Не за пръв път го хокаха. Само трябваше да запази хладнокръвие — и да се погрижи да си получи парите.

— Попитах ви дали знаете с какво се занимавам — повтори Зебек.

— С инвестиции — отвърна Дани.

Зебек сви устни.

— И по-конкретно, инвестираме в работа върху протеинови вериги и МЕМС — ултрамодерни неща. Имат смайващо приложение. Като това. — Той почука с показалец черна метална кутия, свързана с кабел за пулта на бюрото му.

Дани неволно се заинтригува.

— Какво е то?

— Това е прототип… за създаване на личностни двигатели.

Дани се намръщи.

— Какво? — след малко попита той.

— Ами, да видим… знаете ли какво е дух двойник?

— Да. Който види своя, умира.

Зебек се усмихна.

— Така казват, но… това е просто суеверие. Двойниците, за които говоря — двойниците, които ние създаваме, са виртуални. Поне засега.

Поучителният му тон бе досаден — покровителствена лекция на търпелив възрастен, предназначена за тъпо дете. Това опъваше нервите на Дани, а все още не беше наясно за какво говори милиардерът.

— Става по следния начин — с още по-поверителен глас продължи Зебек. — Ако ни дадете едноминутен аудио- и видеозапис — върши работа и обикновена камера — ние можем да ви направим матрица.

— Какво да направите? — попита Дани.

— Матрицата много прилича на кредитна карта — без да обръща внимание на въпроса му, продължи милиардерът. — Но в нея е кодиран алгоритъм, извлечен от движенията и израженията на човек. В резултат получаваме личностен двигател, както го наричаме. Ако заредя такава карта в тази кутия, аз съм в състояние да вдъхна живот на всеки образ или глас, който мога да излъча или прожектирам. Трябва ми само снимка. Или запис. — Зебек самодоволно замълча за миг. — Подали сме заявление за патент в Щатите. В момента правим бета-тестове. Започнахме едва преди около година, но можете да си представите въздействието на това откритие върху киноиндустрията. Ще можем да произвеждаме нови филми с починали актьори, като използваме старите им роли, за да създаваме матрици. И това е само в шоубизнеса. Още по-интересно ще стане, когато навлезем в политиката.

— Обаче това са само филми — отвърна Дани.

— Нима? Ами ако приложим принципа в биологията? — Зебек замълча, за да му позволи да осмисли думите му, после продължи: — Клонирането например. Можем да копираме биологичната идентичност на даден индивид, но не и личността му. Засега това е оставено на случайността. Но ако комбинираме генетичната наследственост на хората с личностните двигатели, които създаваме в лабораториите, можем да получим двойници, идеални във всяко отношение.

Дани не вярваше на нито една негова дума. И още по-точно — това изобщо не го интересуваше. Имаше само едно желание: да си получи парите.

— Желая ви успех — каза той.

— Съмнявате се — саркастично отбеляза Зебек.

Дани сви рамене.

— Ще ви покажа какво имам предвид — заяви милиардерът. Той извади пластмасова карта от най-горното чекмедже на бюрото си, вкара я в черната кутия и натисна ключето й. Светна зелен диод. — Направих го по запис — поясни Зебек. — Само глас е, обаче… ще разберете за какво става дума. — Той свърза мобилния си телефон с пулта и връчи на Дани чифт слушалки. После даде знак на телохранителя да застане зад госта му. — Gaetano, se dice niente, l’uccide. — Обръщайки се отново към Дани, Зебек го предупреди: — Ако си отворите устата, моят приятел ще ви строши врата. — Видял изненадата на американеца, той прибави: — Не се шегувам. Вършил го е и преди и изобщо няма да се замисли.

След това с широка усмивка набра някакъв номер на мобилния си телефон и се отпусна назад.

Дани си сложи слушалките и чу телефона да звъни. Накрая отсреща отговориха.

— Prego?

Познал гласа на Инзаги, Дани понечи да се изправи, ала веднага седна обратно, натиснат от дланта на Гаетано. Макар и широка, тя бе съвсем лека.

Зебек заговори по микрофона.

— Тук е Дани, отче…

Дани ахна. Гласът беше неговият — акцентът, височината и тембърът, всичко. И това го уплаши. Космите на тила му настръхнаха.

В слушалките чу, че Инзаги облекчено въздъхва.

— Страхувах се за вас! Къде сте?

— В Сиена — отвърна Зебек.

— Бягайте оттам! Сериозно, Дани — нямате представа за какво става дума. И за бога, не се срещайте с тези хора. Опасно е.