Джон Кейз - Осмият ден

Белцер вдигна вежди и сви устни.

— Детективът у вас най-после се обади! — отбеляза той.

Дани не реагира на сарказма, но не успя да скрие озадачението си.

— Не разбирам. Искам да кажа, какъв беше смисълът? Защо го направихте?

Белцер-Зебек сви рамене.

— Обичам да стоя зад кулисите, особено когато съм пред очите на някого. — Той бръкна в горното чекмедже на бюрото, извади дебел плик и му го подхвърли. — Хонорар, премия и разходите. Пребройте ги.

Дани поклати глава, възбуден от тежестта на плика.

— Няма нужда. Убеден съм…

— Пребройте ги.

Дани засрамено отвори плика и извади пачка стодоларови банкноти. Преброи ги една по една, докато стигна до сто шестдесет и четири.

— Точно ли са? — попита Зебек.

Дани кимна с глава.

— Да…

— Сега ми ги върнете.

Американецът го погледна смаяно.

— Защо?

Зебек протегна ръка и размърда пръсти. Дани му върна парите.

— Мразя да ме ебават — осведоми го Зебек.

Думите увиснаха във въздуха, толкова неочаквани, че Дани се усъмни дали е чул вярно. Поне се надяваше да не е. Но не. Зебек прибра плика в чекмеджето и го затвори.

— Какво правите? — попита Дани.

Зебек не обърна внимание на въпроса. Той се наведе напред.

— Вие сте като Bruco, знаете ли?

— Какво е „Bruco“?

— Доматена гъсеница. В момента тя е главният ми противник.

Дани запремигва. Започна да подозира, че няма да му платят, и от недоволство почти му се зави свят.

— Не ви разбирам.

— Палиото — поясни Зебек. — Има фаворити, нали знаете, също като на дербито в Кентъки. Този път основните залози са за два коня — на Пауна и Гъсеницата. Pavone o Bruco. — Той завъртя дясната си длан. — Bruco o Pavone. Направих на Бруко предложение, обаче… кой знае? Жокеят е местен. Повечето жокеи са от Марема, така че са истински професионалисти. С тях е лесно да сключиш сделка. Тоя хлапак… Струва ми се, че иска да стане герой пред момичетата. — Зебек поклати глава. — Не е много умно.

Дани се намръщи. Милиардерът започваше да го дразни.

— Това притча ли трябваше да е?

Зебек се подсмихна.

— Да. Но няма значение. Така е по-забавно. Другите жокеи ще се погрижат за Бруко. Затова им се плаща.

Дани кимна. Мислите му препускаха. „Смята, че е прецакан, и е така. Но няма откъде да знае. Поне не със сигурност. Така че това е просто проверка. Блъф. Не се хващай.“

— Е, предполагам, че не идвате, за да постъпите на работа при мен — прехвърли се на друга (или може би не) тема Зебек.

Сякаш гръмна електрическа крушка. „Значи това било — помисли си Дани. — Свикнал е да получава каквото иска и всеки, който му откаже, веднага му става противник.“

— Вижте — започна той. — Предложението е изключително, обаче…

Зебек с презрително изсумтяване го накара да млъкне. Милиардерът си свали тъмните очила, погледите им се срещнаха и мълчанието се проточи.

На Дани му хрумна нещо.

— Как разбрахте, че съм решил да не приема работата?

Зебек натисна някакъв бутон на пулта в края на бюрото си.

В стаята се разнесе гласът на Инзаги:

„Върнете се в Рим. Трябва да поговорим.“

Сърцето на Дани се сви, когато чу отговора си:

„Да поговорим ли? За какво?“

„Слушайте, цяла нощ четох файловете и…“

„Какви файлове?“

„Файловете на Терио, вие какви мислите? Онези в компютъра. Ужасно е! Нямате си представа какво е намислил този Зебек!“

Докато разговорът продължаваше, Дани все повече потъваше във фотьойла и си мислеше: „Лошо, лошо…“. Накрая записът свърши. Зебек изключи уредбата.

— Как го направихте? — попита Дани. — Мислех, че мобифоните тук са кодирани. Стандартът GSM или там както го наричат.

Зебек се подсмихна.

— Прав сте. Кодирани са. Но ако копирате смарткартата, получавате втори телефон, който играе ролята на дуплекс. — Той замълча за миг, за да му даде възможност да смели тази информация. — А сега нека аз ви попитам нещо. Какво точно направихте? Копирахте файловете и ги качихте обратно в лаптопа, така ли?

Дани се извърна.

На лицето на Зебек се изписа печално изражение.

— И сега този побъркан монах — той ви нарича „Даниъл“?

Американецът сви рамене.

Зебек смаяно поклати глава.

— Изобщо ли не си направихте труда да използвате служебната карта, която ви дадох?

Дани пое дълбоко дъх и го погледна в очите.

— Да, използвах я. — Той замълча и промени темата. — Всички ли, които работят за вас, подслушвате?

Зебек реагира сякаш бе получил удар под пояса. Той сбърчи лице.

— Само новите. — После присви очи. — Знаете ли, Даниъл, преди да се ебавате с някого, трябва да се замисляте кого може да ядосате. — Той наклони глава и прибави: — Имате ли представа с какво се занимавам?