Джон Кейз - Осмият ден

Дани грейна.

— Мислиш ли, че ще можеш?

Салим сви рамене.

— Сигурно.

— Аз… — Дани не знаеше какво да каже, как да изрази признателността си. Помисли си дали да му обещае пари, но усещаше, че Салим ще се обиди. — Вечно ще ти бъда благодарен.

— Някой ден ще дойде мой ред да имам нужда от помощ.

Продължиха по пътя, обгърнати в шум и ухание на зрели пъпеши. Дани с усилие държеше очите си отворени, докато Салим му разказваше собствената си тъжна история. Някога бил екскурзовод, водел алпинисти на Арарат, но бизнесът замрял поради „проблемите“ — въстанието на ПКК — които прогонили туристите и алпинистите от Източна Турция. Неотдавна изгубил доста пари по време на валутната криза и компанията му за мобилни телефони фалирала. Бил женен, имал две деца и сега карал камиони във фирмата на тъста си, докато чакал стабилизирането на икономиката.

— Лоша работа — рече Дани.

Салим сви рамене и се усмихна.

— На мен ли го казваш. — Той се засмя и намести шапката си. — Някой ден сигурно ще стане по-добре. Тогава ще видим какви са възможностите.

Развидели се и с утрото се появи поразителната гледка на Арарат, идеално конична снежна планина, която приличаше на японските щампи на Фуджи. Но беше огромна. Най-голямата планина, която Дани бе виждал. Не можеше да повярва на очите си. Салим поясни, че била висока над пет хиляди метра, ала изглеждаше още по-висока, тъй като нямаше предпланини — издигаше се направо от равнината.

Минаха през два военни контролни поста, преди да стигнат в Догубеязит. И в двата случая Салим го накара да се престори на заспал. Дани напрегнато се вслушваше в непонятните разговори между шофьора и войниците, ала никой не го заговори.

На сутринта Салим умело вкара камиона в един склад и го остави на група работници, които бързо разтовариха пъпешите в огромни кошове. Турчинът влезе в тесен офис, където подписа някакви документи. После двамата повървяха няколко преки и изчакаха на един ъгъл, докато пристигне долмусът.

Салим живееше в апартамент с една спалня в малък панелен блок в покрайнините на града. Апартаментът бе на последния етаж и прозорците бяха покрити с тежки завеси заради жегата — макар да беше едва седем часа сутринта, температурата бе двадесет и седем градуса и бързо се повишаваше. Срамежливата красива жена на Салим посрещна мъжа си, поклони се на Дани и им направи ябълков чай. Дани го изпи, докато съпрузите разговаряха. Оказа се, че обсъждат окървавения му крачол.

— Аяла казва, че трябва да се погрижиш за раната си — осведоми го турчинът. — И е права.

Аяла донесе ножици, леген с вода и бяла хавлиена кърпа.

Всъщност не беше толкова зле — чист разрез, дълъг около осем сантиметра. Аяла отиде в банята и се върна с шишенце кислородна вода.

— Няма нужда… — понечи да възрази Дани.

Тя разклати показалец като махало пред очите му, после отвори шишенцето и бавно изля половината му съдържание върху раната. Образува се пяна и Дани се почувства така, сякаш бяха обгорили крака му с горелка. Едва се сдържа да не извика.

Салим се подсмихна.

— На мен ли го казваш.

Когато бинтова раната, Аяла направи още чай и се оттегли в спалнята. Докато двамата със Салим пиеха горещата напитка, Дани я чу да шепне нещо на плачещото бебе, после се разнесе висок детски глас. След няколко минути тя се появи с двете деца, които очевидно току-що се бяха събудили. Салим изигра сложна игра с пляскане на ръце с по-голямото дете, докато Аяла подрусваше другото на хълбок и наблюдаваше мъжа си с неприкрито удоволствие. Момченцето отвори уста и докосна едното си зъбче. То оживено заговори и посочи Дани.

— Пита за сребърния ти зъб — сви рамене Салим.

Дани се засрами. Очевидно домакинът му нямаше да повярва на „турския нокаут“, плюс още някакво премеждие.

— Падна ми коронката — отвърна той, спомнил си, че подобно нещо се бе случило с майка му. — Нали знаеш, имах порцеланова, обаче се пукна. Това е временно. — Американецът потръпна. — Страхотно изглежда, а?

— Синът ми много го харесва — рече Салим. — Смята, че е суперздрав зъб. Суперзъб.

Дани се усмихна, показа зъба си и момченцето се заля в смях. После Аяла каза нещо на турски, прати въздушна целувка на Салим и изведе децата.

— Отиват при нейните родители, за да мога да поспя — поясни турчинът. — Пък и там има климатик. Сигурно искаш да се изкъпеш. Аяла каза, че ще ти е от полза.

След десет минути Дани бе пред вдигащата пара вана в малката баня. Цялото му тяло пареше, докато се потапяше във водата, и многобройните натъртвания и охлузвания за кратко го накараха да забрави болките в ходилата, челюстта и рамото. Не му се искаше да погледне краката си, които бяха морави.