Майкл Уайт - Тайната на Медичите

— Или нос като на майка — включи се и Роуз.

Джеф я прегърна през рамото.

— Както и да е — продължи Картрайт. — Важното е, че можах да сравня ДНК-то от това тяло с повече от три милиона ЕНП-та в каталога и открих, че тялото трябва да е принадлежало на човек, роден в Скандинавия. Доколкото знаем, Козимо де Медичи никога не се е приближавал на по-малко от хиляда и шестстотин километра от Скандинавия, което значи, че тялото определено не е на Козимо. Предполагам, че вероятно е на някой прислужник или роб.

— А жената? — попита Джеф.

Джек изведнъж скочи на крака.

— Вие, двамата, няма ли най-сетне да ми кажете какво става?

Еди преглътна.

— Какво те кара да…

— Еди, за какво се върнахте толкова бързо тук? Как така Джеф изведнъж се интересува живо от всичко това? — Той си пое дълбоко дъх. — Освен това, не знам дали си наясно, но чета вестници. Четирима убити само за няколко дни. Един прочут барон прострелян, и то човек, който по случайност е твой приятел, Джеф.

— Съжалявам, Джек — въздъхна Еди. — Нямах намерение да те държа на тъмно. — Тя забеляза как очите на Роуз се ококорваха все повече и повече.

— Нито пък аз теб — обърна се Джеф към дъщеря си.

Еди разказа набързо станалото на Картрайт, но пропусна важната информация, която бяха извлекли от следите.

— Очевидно сте открили нещо в „Ла Пиета“ и то ви е накарало да се върнете тук. Така ли е?

Еди кимна.

— Май не сте чули последните новини.

— Какво искаш да кажеш?

Картрайт замълча за миг, сякаш се наслаждаваше на драматичната реакция, която забележката му предизвика.

— Заподозреният убиец е избягал.

— Какво? — попитаха едновременно Джеф и Еди.

— Съобщиха го тази вечер малко преди да пристигнете. Няма и следа от него.

— Татко? — възкликна кисело Роуз.

— Миличка, почакай малко — отвърна Джеф. — Всичко е наред.

— Какво точно открихте в „Ла Пиета“? — попита с мрачно изражение Джек Картрайт.

— Там има стенопис.

— Знам. Мястото е пълно с тъпи стенописи.

— Имаше изображение на този параклис. И нещо написано: SOTTO 400, 1000.

— Какво значи това?

— Под на латински — отговори Еди.

— Зная това — измърмори Джек.

— Нямам представа какво означава останалото.

Картрайт се обърна към Джеф.

— А ти?

— Помислих, че може да е комбинация за някакъв цифров код, но…

— Очевидно се занимавате с това прекалено дълго. Не можете да видите гората от дърветата — изсумтя Джек.

— Защо смесвате латинския с модерните числа? 400, 1000? Това трябва да ви говори нещо. Обърнете 400 и 1000 в римски цифри и какво ще получите? КД и М.

— КД и М…

— К-о-з-и-м-о д-е М-е-д-и-ч-и?

Джеф и Еди се вторачиха в Картрайт, сякаш току-що им беше съобщил смисъла на живота.

— Джек, това беше блестящо — на лицето на Еди се появи плаха усмивка.

— Значи „Под Козимо де Медичи“ — обобщи Джеф.

— Не ми се иска да ви развалям настроението, но май току-що описахме пълен кръг. Артефактът, който открихте вечерта, когато професор Макензи беше убит. Това е било „под“ Козимо де Медичи.

— Като изключим това, че не е Козимо — включи се Джек.

— За бога! — изригна Еди. — Та това е смешно!

— Не, не… я чакайте — Джеф се повдигна и седна в края на бюрото и се вторачи в пода. — Другото тяло, на жената. Вие сте предполагали, че е на Контесина де Медичи. Нали така? Но артефактът беше под тялото, което би трябвало да е Козимо. Може би, към каквото и да ни сочи следата от „Ла Пиета“, то се намира под другото тяло.

— Кое те кара да мислиш така?

— Е — започна Джеф, — КД и М може да значат Козимо де Медичи, но също така и Контесина де Медичи. Прав ли съм?

Отне им половин час да извадят трупа от нишата. Процедурата направо им късаше нервите, защото изискваше търпение и голям опит, за да не се превърне тялото в прах. Еди и Джек преместиха мумията на жената от гробното й място и я сложиха на количка, която Роуз помогна на Соня да приготви. Тя вече не искаше да бъде изключвана от събитията. Джеф реши, че така е по-добре, отколкото да я зарязва всеки път, когато се налага. Беше се изправила срещу най-ужасния враг и се показа като смела и жилава млада жена. Той се улови, че я гледа и й се възхищава как работи. Определено изпитваше гордост.

Двамата палеопатолози си бяха сложили престилките и гумените ръкавици и се подготвяха да започнат изследването. Еди постави една силна лампа близо до количката, докато Джек наместваше лупата пред лявото си око. Никой не говореше. За пръв път Джеф забеляза премигващата червена светлина на видеокамерата и си помисли колко странен запис ще направи.