Майкл Уайт - Тайната на Медичите

Естествено, изпитваше самосъжаление, но най-голямата му тревога беше за Роуз. Същевременно го беше яд на Имоджин, защото разруши семейството им. Гневът го направи стоик и сам се изненада от безсърдечието си. Когато се върна в Англия, веднага подаде молба за развод и заглуши всички чувства, които беше изпитвал някога към невярната си жена.

Понякога си задаваше въпроса дали е било добра идея да се върне в града, където неговият свят беше рухнал. Но обичаше това място твърде много, за да го изостави. Не можеше да обвинява Венеция за това, което жена му му беше причинила. През дните скоро след развода той се разтушаваше с дълги нощни разходки из пустите градски лабиринти, слушаше Самюъл Барбър и Том Уайтс на айпода и се чудеше дали някога отново ще изпита щастие.

Еди му помогна да се съвземе. Беше си взела отпуска, за да остане при него във Венеция. Насила го караше да излиза и да ходят по ресторанти, принуждаваше го да разговаря и се грижеше да намали пиенето, което с лекота изливаше в гърлото си. Връзката помежду им стана по-силна от всякога. Джеф знаеше, че Еди не харесва Имоджин. Не беше казала и дума против бившата му съпруга, но познаваше Еди толкова добре, че от време на време се разбираха като по телепатия. Жена му със сигурност е ревнувала от близката им връзка, но не беше права. Еди беше най-добрата му приятелка. Близостта помежду им беше като между брат и сестра. Имоджин беше негова съпруга и я бе обичал известно време.

Когато се размисли за Еди, си спомни миналата нощ и странната личност на Марио Спорани. Мъжът беше убеден, че Джеф може по някакъв начин да накара Еди да повлияе на Карлин Макензи и очевидно вярваше, че екипът, работещ в параклиса на Медичите, е наистина в опасност. Възрастният мъж си тръгна скоро, след като му показа странната бележка, отказвайки поканата да пренощува у него. Джеф му даде половинчато обещание, че ще преспи с мисълта дали да звънне на Еди. Спорани щеше да бъде още няколко дни във Венеция и Джеф се съгласи да се срещнат, за да пият по кафе. А сега не знаеше какво да мисли. Не можеше да не изпитва загриженост за Еди, но нали всичко това бяха глупости. Само религиозните фанатици смятаха, че има нещо нередно в изравянето на Медичите. Сигурно Спорани е заблуден фантазьор. Може би загубата на семейството го беше накарала да превърти.

Стигна до северния край на „Риалто“, веднага зави надясно и попадна право в рибния пазар „Меркато дел Пеше“. Обичаше това място, включително острата миризма на риба, обработвана от мъже в бели престилки и гумени ботуши. По щандовете се виждаха безброй сепии, приличащи на подути мозъци, крабове, чиито щипки се опитваха да сграбчат небето, за да стигнат до място, което никога нямаше да намерят, огромна риба тон, върху която се мъдреше печатът на продавача, той щеше да я нареже на парчета, достатъчни да се нахранят трийсет семейства. Оттатък сергиите с риба бяха щандовете с плодове и зеленчуци, а до тях сергиите с цветя, искрящи в хаос от всякакви цветове и отсенки.

Джеф обичаше да готви и това беше любимото му място за снабдяване с пресни продукти. Собствениците на щандовете го наричаха на малко име, шегуваха се с него и през изминалата година го бяха научили на цял том жаргонни и мръсни думи.

Той се разходи бавно край щандовете, за да избере най-добрата риба, която можеше да се намери. Спря се на филета от пъстърва — Роуз със сигурност щеше да хареса. След това си купи тиквички, патладжани, гъби и хубави нови картофи. Беше готов петнайсет минути след като влезе в пазара. Две пластмасови торбички поеха всичко необходимо, за да сготви тази вечер.

Когато излезе от пазара, денят вече бе настъпил. Наоколо имаше много хора, светлината се беше променила и предишната унила атмосфера сияеше с блясъка на истинската утрин. Вече беше време за кафе и може би дори за малък аперитив.

Джеф пусна найлоновите торбички до масата, повика келнера и поръча. След това забеляза телевизора в далечния ъгъл, поставен високо на дървена лавица. Предаваха новините, но звукът беше намален. Дадоха кадри от взривен танк, под който се виждаха лицата на загиналите войници. После водещият в студиото каза няколко изречения, преди картината да се смени. Келнерът донесе кафето и две бисквитки на малка чинийка. Джеф отново насочи погледа си към екрана. Сега под картината се появи цветна лента, в която можа да прочете думите: ПАРАКЛИС НА МЕДИЧИТЕ, ФЛОРЕНЦИЯ. Над лентата се виждаше сумрачно помещение. Той се досети, че това трябва да е криптата на параклиса. Помещението изчезна и на негово място се появи снимка на професор Карлин Макензи.